Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04 15:43 - Wankers/Онанисти: криминална комедия
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 17.04 15:54


image


в чест на българската стендъп комедия

Извънредно включване: „Масово убийство в популярен столичен клуб клуб се случва късно тази нощ, когато въоръжен мъж открива огън по време на комедийно представление. Убити са 12 и са ранени 9 души, 3 ма от които с опасност за живота. Други 6 са по-леко пострадали. За сега стрелеца не е идентифициран. Смята, че е действал сам. Той първо влиза в заведението като клиент, напуска през заден авариен изход, като оставя вратата леко отворена и се връща обратно екипиран в пълно снаряжение. Предполага се, че е бил с перука и защитно облекло. Мъжът открива огън по публиката с най-малко 2 огнестрелни оръжия. Секунди преди стрелбата хвърля граната със сълзотворен газ в помещението. Това е най-масовото убийство, с най-много жертви в България по отношение на такъв род произшествия.

Екзекуцията започва в 0ч. 38м. Полицията пристига 12 минути по-късно и арестува няколко души. Жертвите са множество, а други трима умират по-късно в болница. На мястото на инцидента са открити голямо количество гилзи калибър 7.65 и Magnum 38 special. Куршумите пробиват стената на служебните помещения и в тях също има пострадали. Най-вероятна версия е разчистване на сметки между наркогрупировки. Собственика на заведението, който е с криминални регистрации също е убит. Ще ви държим в течение за развоя на събитията.”

29 дни по-рано.

– Как ме намери?

– Турчина ми каза за теб. Били сте приятели, лежали сте в една килия.

– Откъде познаваш Турчина?

– Чукаше жена ми. Казах му, че сме квит ако ми намери човек за една специална поръчка. Разведох се с нея и ето ме…

– Каква поръчка?

– Да премахнеш един тип.

– Какъв… тип?

– Стендъп, правостоящ комик. Чувал ли си за Спаркс чикията?

– Не би трябвало. Какво ти е направил този Спаркс?

– Най-лошото. Открадна ми историите.

– Открадна ти историите?

– Да. Не точно, продадох му ги, но, сега не иска да ги върне.

– Историите ти?

– Да, историите ми. Искам да го очистиш.

– Аха. (пауза) Защо му викат така?

– Постоянно разправя как си правел чекии: “Никога не съм си правел чекии. Тоест правил съм… но на друг. ” такива неща. Става ли?

– Нека помисля. Добре помислих.

– … Какво?

– … ( мълчание; вади ананас от чекмедже в бюрото и почва да сваля кората, работата върви трудно)

– Колко върви това?

– Кое?

– Такава услуга.

– Зависи. Чувал съм, че между 20 и 100000. В твоя случай, не повече от 5.

– Ще ти платя 30. Хиляди.

( смита с длан обелките от ананаса в чекмеджето, предлага му парче)
– Разкажи ми за този Спаркс чикията.

– Окей, Спаркс чикията… Искаш ли негова снимка? (пребърква се и вади фотография)

– Носиш негова снимка?

– Нали така се прави?

– Окей, давай я. Прилича на капут в главата.

– От чикиите е. Така се вживя в историите си, че наистина стана онанист. В началото, бяхме приятели когато започнахме преди години. 10 години. Изпълнявахме комедийни монолози по клубовете. Жанра тепърва навлизаше. Беше голяма празна ниша и набрахме скорост. Скоро дойдоха парите. И тогава се подхлъзнах, успехът ме свари неподготвен. Първо раздавах автографи срещу пиене на бара. Не си рок звезда, но жените те харесват…

– Какво, бил си известен? Как ти е името?

– Боб Джестър. Не е истинско, артистичен псевдоним.

– Не съм те чувал.

– Беше отдавна. После имаше и други почерпки (чуква се по носа), а после дилърите се светнаха, че е добре да зарибят някой като мен, дето обикаля клубовете и станах пласьор. По тая линия се запознах с Турчина. После направих и някой дългове: пуснаха ми кредит в казиното и, хлътнах… Тогава Спаркс чикията предложи да ме измъкне, но срещу правата върху материала ми.

– Тоест?

– Предложи ми да му продам историите си. Почти нямах избор, или трябваше да работя цял живот за босовете, или да се събудя без горната част на черепа в някой контейнер с котки за компания. Така че приех с благодарност. Подписахме нотариално заверен договор и историите ми станаха негови. Мислех си, постоянно се забърквам в нещо, ще си напиша нови.

– Чакай малко, не разбирам, това не са ли просто измишльотини?

– Не. Аз съм от комиците които използват личен материал. Разказвам само истински преживявания.

– Например?

– Неща от рода: „Как разбрах, че съм комик? – Първият път като се съблякох пред жена се получи нещо такова: “! Уоу! Хааааа-хахахахаха!…” От тогава по време на секс с мен жените винаги се смеят. Казах си, от това може да излезе нещо и, нали знаете, живота ми поднесе лимон, а аз си направих лимонада.”

– Хъ…
– Чуй, съседите над мен си сложиха подов нагревател и взеха да ми намекват да си делим разходите за ток, щото се получавало, все едно за мен това било таванно отопление. И сега се чудя да си сложа ли таванен охладител или да монтирам още един нагревател за да им се подпалят краката?
– Да, имаш дилема.

– Или: „Случвало ли ви се е да се напиете така, че да забравите сексуалните си предпочитания? Стават такива работи когато си обзаведеш апартамента с мебели проектирани за групов секс, но дойдат само приятели.”… „Първата ми работа – момче за всичко в един хотел. Асансьора често засядаше и после аз чистех лайната в кабината.”

– Искаш да кажеш, че това е истина? За асансьора и другите неща?

– Да.

– И защо го споделяш с хората?

– Ами… сложно е да се обясни, повечето стендъп комици страдат от някаква мания за самоунижение. Може би е… може би някаква травма в детството, не знам? Както е казал Фроид, ако някой е станал артист, най-вероятната причина е, че родителите му не са го учили как правилно се ходи на гърне. Но сред комиците самоунижението е направо мода. Има един Цикаридис разправя как веднъж се изнасилил с лайното си, такива глупости.

– Как така се изнасилил с лайното си?

– Имал запек и, заседнало. Правели му цезарово сечение да му го вадят.

– (клати глава) Добре, продължавай.

– Ъъ, до къде бяхме…

– Значи Спаркс чикията те изработи?

– Всъщност не, дори му бях благодарен. Просто ситуацията се разви по кофти начин.

– Какво ти пречи да почнеш пак да ги разказваш, нали са твой истории?

– Договора. Железен е. Неустойки и така нататък. Не мога дори да ги споменавам пред приятели на бира. Чикията е завършил правен факултет, има юридическо образование. А и няма да се възприеме добре в гилдията. Ще ме обвинят в плагиатство.

– Схванах. Добре, не можеш ли да си напишеш други?

– Не става, опитах. Излязох от играта и просто пресъхнах. Нямам нищо.

– Вземи на заем.

– Никой не работи така. Би ли заел на някой жена си?

– А защо не разкажеш историята как си загубил историите си и – пак стигаш до там.

– Защото оня е хитър. Има го включено в клаузите. Нямам право, просто вече не ми принадлежат. Все едно не са се случвали.

– Говори ли с него?

– Не ще и да чуе. Предложих му добра цена да ги откупя, но…

– Откъде имаш пари?

– Онлайн покер. Направих много добра година.

– Тогава защо са ти всички тия глупости?

– Парите не са проблем, но искам да се върна на сцената. Той стана с моите истории звезда. Сега си искам славата обратно.

– Вижда ми се тъпо, но, все пак живеем в демократична държава… Ето какво, ще отида да огледам нещата. Къде мога да го видя този, ъ, Пишков?

– Излиза по различни заведения, но всеки вторник има отворен микрофон в клуб “LimeLight” на Раковска, до театъра.

– (води си бележки) Утре. Окей. Дай сега да чуя великите ти истории. Имаш ли някоя за мокри поръчки?

– Не.

– Чуй една моя, тази е истинска. Следиш ли криминалната хроника?

– Рядко.

– Имало ме е в нея. Преди да стана детектив за малко бях от бандата на Наглите. Чувал ли си ги?
– Не мога да си спомня.
– Веднъж отвлякохме един тип и пратихме ухото му в кутия до жена му. А тя се свързва с нас и вика: „А-а, не, не е достатъчно, ще се уверя, че е той когато видя нещо по-познато…“ сещаш се, оная му работа. Пениса. Ебати жената! За да плати откуп искаше да му отрежем пениса! От мъжка солидарност не бяхме в състояние да извършим такова нещо, дори и за пари. Теглихме чоп и ми се падна. Тогава разбрах, че тая работа не е за мен и се отказах. Не ставаш похитител с идеята да режеш пениси. Опитах! Опитах, но стигнах най-много до кожичката. И сега този тип разправя „Отвлякоха ме едни и ме обрязаха!“ И много ясно никой не му вярва.

– Добра история. Сигурно ви е помислил за равини.

– Както и да е. Разправяй.

– Ами… имам една за чичо ми: „На чичо ми Грушо му присадиха ухо върху предмишницата – първата успешна трансплантация от подобен род в България. Което е голям напредък в областта на регенерацията! Но странното е, че той отиде в болницата заради проблем с простатата.” Тази е в репертоара.

– Момент. Колко върви една такава, защото аз имам доста шантави истории и мога да ти продам някоя от моите. Чуй тази: „Веднъж така се напих, че задействах алармата на апартамента и като дойдоха ченгетата вместо да кажа: „Обърках кода, обърках кода!” аз се предадох и поисках да се обадя на адвоката си.” Как ти се струва?

– Къде е акцента?

– Е, всичко в отиграването, предполагам?… Добре-добре, продължавай.

– Винаги използва тази, тя е от ученическите ми години: „Чуйте това, когато бях тинейджър често се молех Бог да ме уреди с анален секс. Не съм маниак, просто исках да опитам, фен съм на гримасите им. За съжаление той постоянно ме игнорираше. Но после, след доста експерименти в лабораторията осъзнах, че с жените винаги е по-лесно да поискаш прошка, отколкото да вземеш разрешение. Пък и мога да мина без лайно на хуя.”

– Молел си се Бог за анален секс? И аз.

– Видя ли, това са неща от живота.

– Пенис?

– Не!

– Просто предлагам… Хахахаха! Върза се.

– Не се обиждай, но ти не си комик.

– Не мога да повярвам, че някой плаща за да слуша това. Там да не се събират пияници?

– Не, окей са си. „Ще ви кажа кое е най лошото което може да ви сполети в новото метро. Експлозивна диария! Купих лекарство от аптеката и в листовката пишеше: “Може да причини стомашно неразположение (не си правете планове за деня)”. Не си правете планове за деня, мислех си, че се шегуват. Явно трябваше да ги послушам.”

– Добре, записах го. Изтаковал си се в метрото? Това наистина се е случило с теб?

– С 95 % достоверност.

– Човече, не бих разказвал на никой за това. А ти си готов да дадеш 30 000 за да го правиш публично.

– Нарича се шоу бизнес.

– Добре, по същество. Вземи си снимката. Половината сума в предплата. Няма да губим време, утре ще се запозная с обстановката и ще се видим още веднъж следващите дни за да обсъдим нещата. Аз ще те търся. Дай някакъв номер.

– Окей. (записва на листче)

– Разбрахме ли се? 15 бона сега, 15 като излязат новините. И без имена по телефона.

– Всъщност аз дори не ти знам името?

– Викай ми пръднята. Безшумен, но смъртоносно опасен.

– Искаш да кажеш невидим?

– (поглед изпод вежди)

– Окей, Окей.

– Ще си имаш историите… Ако не се правиш на умник.

– Ще го очистиш ли? Има ли начин да стане на сцената?

– Не, ще направя нещо по-добро. Ще те науча как да го премахнеш сам. Без да те хванат.

– Чакай малко, не мога да убивам хора, аз съм комик.

– Не е кой знае какво. Предполагам всеки може да е комик или убиец при определени обстоятелства. Както и обратното. Омразата е добър мотив.

– Да ти платя 30.000 за да убия човек! Ей…

– Вече нямаш избор.

– Какво искаш да кажеш?

– Помисли.

– Ще ме издадеш на ченгетата?

– … Не обещавам нищо. Но ако се случи нещо фатално със Спаркс чикията знам кой е замесен.

– Но…

– Съжалявам, не мога да убия някакъв онанист за 30 бона. Авторитета ми ще рухне.

– Убий го тогава за 5.

– … (тежък поглед) Виж, ако бях килър щях да ти кажа, че от профсъюза ще ме спукат за такова нещо.

– Има профсъюз на наемните убийци?

– Предполагам? Всяка професия има профсъюз… Окей, сега изчезвай и утре по обяд те чакам с капарото. Ако все още си искаш историите как си се посрал в метрото.
 

2.

Риташ се по тестисите и ти ръкопляскат.

Шкембеджийница около пазара.

– Сядай. Ще ядеш ли? Поръчах бира.

– Каква е тази шкембеджийница, тук ли се храниш?

– Не. Правя си срещите. Не се набива на очи.

– Вони наа… даже не знам какво, нормален човек не би издържал 5 мин.

– Именно.

– А тия ядат… супа?

– Шкембе чорба. Всъщност не е лоша след препиване. Пробвай я.

– Благодаря, каскадьора ми е в болнични.

– Знаеш ли, през 70-те това място е печелило приза шкембе на годината!

– Страхотна награда, липсва червеният килим отпред… Е, ходи ли?

– Да. Значи с това се занимаваш?

– Какво искаш да кажеш?

– Платих 20 лв. Вход да слушам как някаква банда тъпаци се самоокайват. Впрочем като влязох твоя човек тъкмо се изявяваше, хванах няколко минути в края (вади тефтерче): Спаркс чикията, оплешивяващ тъпанар с катинарче и бейзболна шапка с козирката към тила, хлътнали бузи с цвят на кайсиев мармалад. Държи микрофона като хуй и говори с извъртени нагоре очи и прибран в раменете врат, сякаш в същия миг нещо се стоварва от високо на главата му. Леко кривоглед и опулен.

– Той е.

– Точно довършваше някаква чекиджийска история: „Цял живот правя секс както ям пуканки – сам пред телевизора. Искам да кажа, че съм твърдо за порнографията, но тя е едно от нещата в които е по-добре да участваш отколкото да гледаш. Измислил съм си сценичен псевдоним в случай, че се захвана с това – Тони Бахама. Оглеждайте се за Тони Бахама на Оскарите… Впрочем вчера си изкълчих ръката. Което в моя случай значи 10 дни без секс.” Това ти ли си?.

– Е, и двамата. Кой не е мастурбирал? Ти не си ли?

– Не и като да съм си изкълчвал ръката.

– … Случи се само веднъж.

– Ами за “черният Хитлер”? Дето фюрера бил негър.

– Тази не е моя.

– Негова ли е?

– Не вярвам, сигурно купува и от други.

– „Когато бях дете имах въображаем приятелка за секс. Но тя ме мразеше и ходеше да се чука с други.” И тая ли е твоя?

– Ще го убиваме ли или ще ме анализираш?

– Само проверявам. Откъде да съм сигурен, че това са твоите истории? Може и да ме будалкаш?

– Мамка му, да, това са моите истории, дума по дума, както съм ги написал и разказвал! Повторени буквално.

– Искал си да се казваш Тони Бахама?

– … Тони Бонана. Щях да ставам порноактьор. Или режисьор, нещо такова. Нали знаеш как хората разравят: „открий какво харесваш и го превърни в професия”. Чукането ми харесва. А и тогава бях тинейджър.

– Хм, не бях се замислял? Погледнато по този начин… Но беше смешно.

– Кое?

– Цялата работа. Смешно е.

– Искаш да кажеш добра комедия?

– Не, дори не беше комедия, това е смешното: „ Аз не се замислям много за смъртта – вика – защото знам, ние всички ще умрем, това е неизбежно. Честно казано гледам да се наслаждавам на живота докато съм жив, доколкото това е възможно. Не ми пука за смъртта, хубавото в нея е че когато вече си мъртъв ти е все тая, че си умрял. Повече ме вълнува не, че ще умра, а как ще умра. Не искам да свърша в агония, мизерия и самота. Ето кое в случая е важно. Преди време някакъв холивудски актьор го бяха открили с въже около шията в хотелски шкаф. Бил облечен с женски чорапогащник, а в устата му праскова. Освен ако приятелите му не са го преоблекли и закачили вътре вече като мъртъв, очевидно е жертва на неуспешна мастурбация. Това ми се видя добра идея – да умреш с оргазъм. И аз реших да проверя дали не бих могъл да я използвам. Само че се оказа, че съм прекалено висок за шкафовете в къщи. Нямам мебели пригодни за такъв вид самозадоволяване. Така че мисля да викна дърводелец и да му обясня проблема: Вижте, идеята е следната, трябва ми гардероб в който да има достатъчна височина за да мога да се беся като мастурбирам, а също така и да си държа там дрехите – тук прави пауза и се обръща към публиката – И искам да ви питам дали познавате добър майстор? ” (прави справка в тефтерче)

– Водиш си записки?

– Естествено, аз съм професионалист. И чуй…

– Това Спаркс ли е?

– Не, един кльощав с маймунски бакенбарди. Не съм виждал толкова обрасъл човек, а съм фен на Чубака от „Star wars”.

– Аа, Ивайло Тосков.

– Слушай, тоя вика: – Искам да ви разкажа за себе си за да разберете какъв съм. Или по точно защо съм такъв, какъвто съм. Когато навърших пълнолетие чичо ми дойде при мен, прегърна ме и каза: „Пич, искам да помниш, че аз съм не само твой чичо, а и истински приятел. – Приятел, а? А тогава защо спа със сестра ми? Няколко пъти! Това май не е много приятелски, а чичо? Знаеше, че я харесвам. – … Добре де, ще те уредя с братовчедка ти и сме квит. – Ма тя е грозна!“ И крещи като се смее: „Ха Ха! Ха!” Тате – вика – а вие как се запознахте с мама? Ами като оставаше още месец да навърша 30 нашите се събраха на семеен съвет и майка ми предложи да ми купят абитюрентски костюм за бала. Но баба ми не беше съгласна: – Костюм винаги можем да откраднем, а и въобще не сме сигурни дали ще завърши, по-добре да му наемем проститутка, че какъвто е смотан още дълго ще си ходи девствен. И понеже първата ми братовчедка беше проститутка, те решиха най-добре парите да си останат в семейството. И след 9 месеца се роди ти.

– Да, той е по инцеста. Само за инцест и за лайна приказва. Тосков. Извратен: как се насрал, как забравил да вдигне капака на тоалетната чиния и клекнал отгоре… Има една история дето си взел дрехите от химическото и намерил в джоба бележка: „Господине, ползвайте повече тоалетна хартия. Не смогваме с препаратите”.
– Забелязах: „Наскоро ползвах услугите на БДЖ, тоест пътувах с влак. И казвам ви, тоалетните им са направо отвратителни. За това първото нещо което направих, когато пристигнах беше да подам жалба. Написах им: „БДЖ. тоалетните ви са отвратителни! Говно на огледалото! Отврат! Едва успях да се обръсна!“
– Същия. Ивайло Тосков.

– Страхотно! Риташ се по ташаците и ти ръкопляскат.

– Нещо такова. Имаше ли един толкова нисък, дебел, с дълги уши, като листа, вечно потен? Винаги излиза последен, щото мисли, че публиката вече е изморена и и е все тая.

– Ахъ. Засяках го в клозета.

– Ходи да бие чикии. Сваля напрежението.

– Тц, тц, тц!

– Говори абсолютно безсмислени фрази и се надява, че публиката сама ще намери в тях някакъв хумор. „Вижте вика, – аз съм опасен! Казаха ми, че имам прическа на педофил”.

– Беше плешив.

– Именно. Но кой знае какви са педофилските прически? Веднъж след като лъскал забравил да си закопчее дюкяна и излязал така на сцената: хуя му виси отпред и капе. И знаеш ли какво? – всички помислили, че е страхотна смешка. После взе да излиза и на бис така. Накрая се ожени за една от публиката. Сега като има с кой да прави секс разправя за Кама Сутра: „ Що за тъпа нация са това Индийците. Да напишат огромен наръчник за нещо толкова просто, дето може да го върши и шестокласник с една ръка!”

– Да, чух го. Значи това е актуалната тема – чикиите?

– Евъргрийн. Винаги се харчи: „Наскоро опитах белезници в леглото. Не знам, дали ще повторя, мастурбирането така е адски неудобно“, това ти стига да си в тренда.

– Тоест ако изляза да лъскам бастуна докато пея химна на сцената ще имам успех?

– Кой знае? Не ми изглеждаш много смешен. Работата е в това, че човек трябва малко да прилича на идиот за да го хареса публиката. Казват си: „Този е малоумен, значи е забавен” и дори не го слушат толкова какво приказва. Просто карат по инерция… Има един той пък излиза със сандали. Мисли, си, че прилича на Христос, видя ли го? Сам си ги прави.

– Кое?

– Сандалите. Ходи в някакво село да ги плете.

– Да, имах нещастието да го слушам. Към 50 годишен, средно брадясъл с конска опашка и белези от шарка.

– Държи един поплавък от кенеф под мишницата и: „Знаете ли какво е това? – компютъра на казанчето… Бойко Борисов това, Цвета Пекапето онова… Какво ли е човек да мастурбира на собствената си фотография заобиколен от духов оркестър? Трябва да питаме премиера…”

– Да, това не беше зле.

– Във вторник.

– В смисъл?

– Някой дни става, някой дни – не. Петък и събота например, хората не обичат да слушат за политика. Излизат да разпускат.

– Хм? Както и да е. Дай по работа. Проучих нещата: Останаха до късно да пият бири. После се изнизаха един по един. Спаркс чикията си тръгна последен пеша по странична уличка. Огледах наоколо. Мястото е удобно, можем да инсценираме въоръжен грабеж. Ще го направим така: аз съм вътре, ти чакаш в колата, сигнализирам ти, че излиза и ти го посрещаш по-надолу в пряката. Един добър страничен удар е достатъчен, но за всеки случай ще го довършиш с длан в гръкляна. Прекъсваш трахеята и за минута е свършил. После го пребъркваш.

– Ама как така, аз не съм някакъв нинджа, а комик.

– Лесно е, ще те науча. Десняк ли си?

– Левичар.

– Идеално, ще го изненадаш. Тежестта напред, приклякаш и с изправянето натискаш рязко с пръстите на крака и завърташ лявата ръка в кука от рамото. Ще ти дам бокс. Искаш му огънче и ляво кроше ето тук. Трябва да дойдеш отпред за да го улучиш в слепоочието. Кажи му нещо. Няма проблем да те познае, след малко ще е мъртъв.

– Ама…

– В офиса имам боксов чувал, ще ти покажа. Не се притеснявай, има време да го отработим. И почвай да тренираш, утре искам 8 км. крос и 120 лицеви опори. Имаш ли гирички?

– Не.

– Купи си. Какво сме днес, сряда? Чакам те в петък в 10 сутринта. И помисли за някакво алиби.

– Алиби?

– Ей, ей, ще убиваме човек, няма да го уволняваме от работа. Това е углавно криминално престъпление, трябва да се подготвиш. Гледай „Обичайните заподозрени”.

– Мамка му! Мамкамумамкаму, в какво се забърках!

– Спокойно де, първият път е малко нервно, после се свиква. А и вече си 15 бона вътре, ако искаш откажи се… О, щях да забравя (дава му ампула цианкалий) – Ще си пришиеш това в яката.

– Трябва ли?

– В случай, че се издъниш. Не трябва да те хващат жив. Веднага ще пропееш.

– Ама…

– Така правят килърите, изискване на профсъюза.

– Ама аз не съм член!

– Не мрънкай. Приеми го като част от работата.

– …

– Слушай, искам да те питам, ти наистина ли, верно ли е това за… жените?

– Кое?

– Ами дето си чукал гаджето докато спи?

– Не се сещам?

– Тя била на диета и не искала да гълта – заради калориите, и ти си я таковал в устата като спи?

– Оу, тази я бях забравил: „Гаджето ми е на диета. Вече не гълта – прекалено много калории. Нo няма ефект. Струва ми се, че и аз имам известна вина? Може би трябва да и се извиня за нещата които правя с нея докато спи? Харесва ми да я гледам как спи – представям си, че е умряла… Разбирате ли, имам да и връщам. Тя е геронтофилка, пада си по старци и веднъж я спипах в леглото с един толкова дърт, че беше починал преди две години. Но ако погледнем позитивно, поне няма опасност да забременее.” Да, случвало се е един-два пъти.

– Да, но, как така се е чукала с умрели?

– Е, не точно с умрели. Старци пред умиране. Всъщност един се гътна докато правела секс с него.

– Човече, не искам да съм на твое място! Бих пречукал и нея.

– Не ми давай повече идеи.
 

3.

The simple art of murder

Oфисa на килъра


Боксов чувал. Килъра нанася удар и се обръща:

– Хайде! Навеждаш тялото от кръста, пренасяш тежестта върху предния крак, така… завърташ леко рамото, дясната горе, до брадата. Изправяш се рязко и удряш с въртене от корпуса. Ето показвам. (нанася силно ляво кроше на чувала). Сега опитай. Трябва да приклекнеш и да завъртиш раменете. Долу го довършваш.

Подпира с тяло чувала. Комика нанася дилетантско кроше.

– Не-не, вкарай таза. Натисни с пръстите на крака: буташ нагоре и въртиш все едно смачкваш фас и тогава замахваш от рамото. Не се вдървявай, но дръж юмрука стегнат. Един удар, само един удар!

Фрас!

– Когато е изпълнен правилно и попадне с кокълчето, ето тук, от налягането в слепоочието окото изхвърча напред и увисва. Не се стряскай.

– Става ми гадно само като го чуя!

– Дай пак. Пружинирай в коленете. Така си като засаден пън. Айде. Силно!

Нов удар.

– Уф! Заболя ме ръката.

– “Заболя ме ръката!” Можеш ли да правиш нещо друго с нея?

– Какво имаш предвид?

– Имам предвид чикиите. Само за това ли я използваш?

– Не е нещо на което се учиш. Това е умение което просто прилагаш на практика без да го разбираш.

– За онанизма ли става дума?

– Виж, как да ти го обясня, не мога да се бия, за това станах комик. Няма яки комици. Комиците използват сарказъм за да нараняват!

– Действай. ( показва пак, фрас!)

Фрас!

– Почваш да налучкваш. Сега беше по-добре.

– Защо трябва да правя това?

– Добър въпрос…

Удар.

– По скалата от 1 до 10 това беше 3 и 1/2.

– Моля те, почивка.

– Окей, поеми си въздух и дай да направим разстановка. Иди там: ти си при кофите, той влиза в пряката, върви към теб (влиза в ролята на жертвата), правиш се, че говориш по телефона, все едно търсиш адрес… Тръгни към мен. Така… Казваш „Номер 19…” оглеждаш се, не знаеш къде е и го заговаряш: „Извинете, знаете ли къде е клуб…?”- измисли там някакво име…

– Клуб „Тримата мускетари”.

– Тримата мускетари?

– Има такъв клуб.

– Знам, това е стриптийз бар. Чудя се ти откъде го знаеш?

– Ами, такова… бившата ми работеше там.

– Геронтофилката?

– Ахъм.

– Не искам да те тревожа, но в такъв случай тая е целувала толкова пишки, че на всяка друга жена би и отнело десетилетия да я догони. Не пипна ли нещо?

– Е, никога не е практикувала фелацио с тези дето не е карат. Излиза до магазина за цигари и аз: “И нали знаеш, скъпа, без сексуални контакти с физически лица по пътя!” После се връща чак на другия ден и питам: “Какво, изневери ли ми?”, а тя: “… Би ли ми задал въпрос от друга област?” Все едно играем „Стани богат”. Що ли ми трябваше да се мъча да я свалям от пилона.

– Поне биваше ли я в леглото?

– Ами, веднъж получихме заедно оргазъм, но после се оказа, че крещи ‘щото и се сторило, че вижда мишка да притичва в спалнята.

– Това е от репертоара.

– Не, истина е. Знаеш ли защо предпочиташе анален секс? – можела през това време да си решава судоку. „Нали – вика – нямаш нищо против? Ти си върши работата.”

– Навремето познавах една дето винаги пържеше яйцата два пъти. Питах я защо, но така и не ми отговори! Ако сексът е добър или приемаш хората каквито са или не ги приемаш.

– Това бих го използвал.

– За скеч? Така ли ги правиш?

– Да. Лесно е. Разкажи някоя глупост.

– Ами веднъж исках да чукам майката на гаджето си. Беше готина.

– Да видим… ъъ: „Новото ми гадже ме запозна с майка си и сега ще си има сестра.” Или може да кажеш така: „Гаджето ми ме запозна с майка си; харесах я доста и и казах бягай до аптеката за Виагра, че ще имаш братче”.

– … Баща ми беше военен.

– „Баща ми беше голям темерут. Прегърна ме само един път чак когато бях на 20. Беше много неловко. Сега разбирам защо беше неловко – голотата. И двамата бяхме голи… Но той имаше ерекция.”

– Ей, изглежда лесно!

– Хайде опитай: „малък пенис”.

– Ъъм, малък пенис?… „Нямам малък пенис… но гаджето ми. Проблема с нея е: не че имам малък пенис, в ръцете и изглежда малък.”

– Хахахаха! Ето, разсмя ме! Каква е, баскетболистка? Чуй, това е истина, бившето ми гадже беше бая тъпа. Аз го използвах и виж каква история написах: „Гаджето ми беше малко бавна. По някой път отговаря на въпроси които съществуват само в нейната глава. Но по някой път има и проблясъци и уцелва. Например, питаш я дали смята хората които практикуват уринотерапия за луди, и не схващаш отговора. После гледате някакъв филм, вечеряте и накрая става дума дали ще правите секс при което казва „Да.“… Но отговаря още за уринотерапията.”

– А когато аз съблякох моята и я видях гола за пръв път, намерих на хълбока и татуировка „Бивша собственост на Цеко сводника” Предното и гадже беше я маркирал, а после тя беше дописала „бивша“.

– И как ти го обясни?

– Хахаха, как. Жени, най-близо са до смислен разговор когато дъвчат дъвка… Чакай да ти кажа. Бях на среща с колегите и разказах там един виц.

– Кой колеги?

– Е, нали знаеш, профсъюза.

– Наемните убийци?

– Викаме му съдия изпълнителите. Имах успех, слушай: „ Две зайчета много се обичали и най-накрая решили да си имат малки зайчета. Опитвали те няколко седмици… минала цяла година, но уви, нищо не ставало. Най-накрая решили да отидат на лекар и да видят дали той може да им помогне с проблема. Намерили специалист, влизат в кабинета му и казват: „Докторе, отдавна сме заедно, много се обичаме и искаме да си имаме малки зайчета. Вече цяла година опитваме, ама нищо не се получава. Можете ли да ни помогнете с нещо?” Докторът: „Момчета, момчета, как я мислите вие тая работа?”

– Не е зле. Но трябва да поработиш върху тайминга и интонацията. Не трябва да залагаш само на текст, а и на представянето. Кажи го сега като алкохолик.

– Как като алкохолик?

– Актьорско упражнение. Представяш си че си пиян.
– Ъа, първия път като убих човек, к-казах на гаджето ми да се изплюе върху трупа и след това ченгетата намерили ДНК-то на 20 души с различен етнически произход.
– Точно така. Минаваш текста по различен начин: представяш си, че си алкохолик, съдия, или някой който за пръв път казва на родителите си, че е гей…

– Гей? Я заеби. Хайде, че се отплеснахме, трябва да тренираш. Дай да повторим още веднъж срещата и имаш 3 рунда на чувала.

– Мамка му!

– Има само едно правило да не се издъниш: работа, работа, работа! Като нищо може да ти струва 20 години. Хайде, тръгни към мен, говори по телефона. Държиш букет за да не се вижда бокса. Оглеждай се невинно.

– „… Номер 19… Извинете, знаете ли къде е клуб „Тримата мускетари?”

– Пада се вляво зад гърба му така, че най-вероятно ще се извърне натам. Тогава удряш. Давай!

Комикът замахва нелепо към главата на килъра, губи равновесие от ескиважа и се стоварва по очи на пода. Удря си болезнено коляното.

– Оуу! Не мога да го убия! Съжалявам. Задръж парите, отказвам се.

– Не се лигави. Ставай!

– Не мога повече!

Дълга пауза.

-… Добре, пазех го за мен, но ти го подарявам. И без това излизам от играта. Пенсионирам се, това е последният удар. Седни. Искаш ли нещо за пиене?

– Имаш ли бира?

– За теб газирано. (килъра се връща с 2 бутилки от хладилника).

– Уф, изпотих се целия!

– Ето какво. Ще трябва да го направиш сам, но ще го стане по друг начин. В общото мазе държа една клошарска количка, после ще я вземеш. Намери някакви стари дрехи и се облечи в тях. Ама наистина дрипави. Утре искам да минеш така и да проучиш мястото.

– Като клошар?

– По-скоро ром. Брадясай малко, вземи пръчка. Ето как ще го направим: Пълниш количката с някакви кюнци и чакаш при контейнерите, уж, че събираш кашони. Отдолу ще имаш скрито оръжие, пистолет със заглушител.

– Газов или…

– Тц.

– Истински!?

– … Като ти кликна тръгваш. Той ще е излязъл, но докато не завие няма да те вижда. Тътриш се нагоре: някакъв мангал, не го интересуваш. Като наближи на 2 метра викаш нещо: „Кюнец треба ли ти наборе?”- искам да си сигурен, че е той за да не стане грешка и го прострелваш в тиквата. 2, най-много 3 изстрела: един в главата и един ето тук, в гърдите. Но няма да мине за обир. Ще го разследват като поръчково. Можеш да скриеш и Калашник в боклуците, но е рискувано, заглушителят често засича. Взимаш му парите и документите, зарязваш кюнците и се изнасяш. Ще ти трябва и това. (хвърля му нещо в скута)

– Какво е?

– Шапка със светодиоди. След това я нахлузваш за да заслепява камерите. Почти не се забелязват, но те са с висока чувствителност, настроени за нощно виждане и на записа главата ти ще изглежда като светещ глобус. Това малко ще ги забави. На идване в уличките няма да те засекат, но като се изтегляш ще трябва да пресечеш булеварда и може да те хване някоя. За всеки случай.

– Да го застрелям в главата и да сложа шапка?

– Можеш ли да го направиш?

– … Това ли е последната възможност?

– Да.

– Тогава да. Един изстрел и всичко приключва. По-лесно е.

– Просто го уцели в тиквата.

– Окей… Това с количката използвано ли е?

– Не. Това е мой трик. Пазех го за някоя сериозна операция, но вече съм стар за тия неща. Бях стар още преди 10 години. Помниш ли попското убийство?

– Килърът с расото. Ти ли беше?

(кима)

– Добра работа.

– Една от добрите. Измисли ли алиби?

– Да. Ще се моля в църквата.

– През нощта?

– О! Не става.

– Измисли си друго. И никакъв секс докато не свършим работа. Забрави за чикиите.

– ?

– Искам те в идеална форма. Не трябва да ти треперят ръцете.

– Значи да разкарам пъпеша от хладилника.

– Какво?

– Пъпеш с дупка. Пускам си порно и после всичко си остава между мен и него. Разбрах, че така се оправяли с напрежението космонавтите в орбита. А и е по-сигурно, плодовете предполагам не изневеряват. Най-много някой приятел да мине на гости и да ти изяде гаджето от хладилника.

– Ясно, тегли му ножа. Действаме този вторник. Можеш ли да играеш шах?

– Ъъ, да.

– Ще ме научиш ли?

– Не знаеш да играеш шах?

– Горе-долу. (вади дъска) Покажи ми как се редят фигурите.

– За какво ти е тогава шах?

– Планирам разни работи.

Започват игра.

– … Въвеждам те набързо в историята: Ако живееш в България, все едно, където и да си, винаги се намираш на местопрестъплението. Направо се разхождаш върху улики. Факт. Ще ти разкажа нещо за покушението срещу Баретата, което няма да прочетеш в пресата: Един мой човек работи на самия ъгъл до съдебната палата, 20 метра по диагонал от мястото на стрелбата с идеална видимост. И вика: „Чуват се 10 изстрела на автоматична и настава страшна суматоха, всички бягат, оня реве като заклан, улицата се изчиства за секунди, гардовете залягат, някакъв стреля напосоки. Хората дори не смеят да извадят телефони и да снимат иззад ъгъла. И само един пич с букет остава да стърчи на 10 метра от местопрестъплението до някакъв билборд и се оглежда. После се напълва с тежковъоръжени ченгета, линейки, разследващи екипи, сградата отсреща гори, един огнеборец се качва по стълба да полива пламъците с маркуч. И оня пич с букета седи насред суматохата, поглежда си часовника и не го интересува нищо. Идват журналисти, една пита моя познат какво стана. Той не му се занимава: „Нищо, не видях нищо, само чух изстрели. – Какви изстрели?“ И той ( придърпва микрофона) „Ето такива: Дум-Дум-Дум-Дум!“… После журналистите си тръгват. И, познайте кой остава да стърчи отпред – точно така, оня пич с букета.”

– Бих казал, най-сетне някой закъсал за секс повече от мен. Какво стана с жертвата?
– Ще оживее но. Доколкото съм запознат със случая ще му трябва и обаждане с дарявам тестис.
– Това си е готов материал за сцената.

– Ако не искаш да използваш истинско име как си измисляш сценичен псевдоним?

– Ами правилото е: първото ти куче и улицата на която си живял.

– Това не беше ли за порното?

– Каква е разликата?

– … Трой Гладстон, 3 уши… Арчи Дондуков… Чуй това: След бурен секс двете цици си говорят и едната казва на другата: „Мисля, че между нас е свършено!”

– Пръдня, опитваме се да бъдем професионалисти, стига детски вицчета.

– Забрави за пръднята. Казвам се Виктор.
 

4. Натали Трифонова по NOVA

Вторник сутрин. Глас по телефона:

– Търсил си ме?

– Слушай, отлагаме, не можем да го направим днес. Гледах прогнозата, дават го дъждовно и не вярвам да се прибере пеша, сигурно ще хване такси? Ще отида да огледам пак и утре ще се чуем. Няма да се бавим, елиминираме г-н Пишков следващия вторник.

– Ще ходиш в клуба? Искам да те помоля за нещо?

– Казвай.

– Можеш ли да вземеш диктофон? Да си чуя пак историите.

– Без проблеми.
 

5.
Верен на чикиите

Клуб „ LimeLight” вторник 21.30 .
 

Мъж с червен елек и каубойски ботуши слиза от нея.

Водещ: – … Това беше Божоооо! Следващият ни комик тази вечер се отби само за да ползва тоалетната, но реши да участва, и сега трябва да заредим нови рула тоалетна хартия. Посрещнете с аплодисменти… Васко клизмата!

На сцената излиза дребосък в жилетка и захабена найлонова торбичка в ръка. Панталоните му имат торби на коленете и висят някак на криво, сякаш наистина се е напъвал до последния момент и се е загащвал набързо по пътя между клекалото и сцената.

– Ей, как сте, добре ли си прекарвате? Сега ще ви се стъжни! Ще започна с това, как изобщо се стигна до тук, как е възникнал живота?… Ако случайно сте прекарали предишните години на село ще ви обясня нещо за Големият Взрив: преди 15 млрд. години е имало взрив. И той е бил много голям!… Това е… Не ви ли се, струва, че някой яко се е насрал?… А сега ето ме мен разказващ тъпотии на сцената. Искам да кажа, това ли е смисълът?

Гласове и аплодисменти.

… Ако се кандидатирам за кмет на София. Обещавам да направя дупки с радиус 5 см. на височината на кръста между стените на дамските и мъжките кабинки на всички обществени тоалетни в града. А преградите на тези в учрежденията да се удължат до пода. А, Фандъкова, с какво ще ми излезеш?

… Но защо, кажете ми, кажете ми, защо вратите на тоалетните в обществените сгради са проектирани, така че да не стигат до пода и глезените ти със смъкнатите панталони да стърчат отдолу? Що за глупост? Това не е ли като да ти продадат палто с къс ръкав? Точно така, зарежете екологията, това може да почака. Ето кауза за която наистина си заслужава да се протестира: вратите на тоалетните да се удължат. До пода! Краката на нуждаещите се да се прикрият целите!

… Вижте, не че имам нещо против театъра, операта или изобразителното изкуство. Но, ако в едно нещо не присъства пиене или оргазъм, аз рязко преставам да бъда заинтересован от него. В 99% от случаите тези две неща значат добре прекарано време. Е къв оргазъм има в ходенето на театър? Те там и пиене не дават да си вкарваш. Така че, без мен.

… Влизам да се облекча в един кенеф и от съседната кабинка някой ми чука: “Извинете, имате ли тоалетна хартия? – Не. – Салфетки? – Ъ-ъ. – Някакъв вестник? – Не. – …Тогава бихте ли ми развалили 10 лв в по-дребни банкноти? – На монети става ли?”- Какво предлагаш, да си ги пъхам отзад като в касичка ?

… Наистина, колко често живота прилича на сън? Особено когато цяла нощ сте пили, свалите си гащите и клекнете да серете, и в мига в който посегнете за ролката осъзнаете, че се намирате на колелото в трамвая. Благодаря ви, това беше всичко от мен! И помнете, не можеш да се насереш докато висиш с гъза нагоре.

Водещ: – Аплодисменти за Васко! Той опитва това цели 30 години!… Нашият следващ участник е, той страда от запек. Някой хора – например майка му, леля му, баба му – го знаят като Еди, но повечето хора не го знаят въобще. Посрещнете го, той ме помоли да ви кажа да не му се подигравате…

– Здравейте, аз съм Еди запека! Разбира се, има и по-лоша новина и тя е, че тази вечер ще ви забавлявам.

Глас от публиката: – Боли ме задника само като те гледам!

– О, вече имам един фен!

… Не знам за вас, но аз лично вчера имах доста силна вечер – правих невероятен секс. То си беше, отпред, отзад… абе к’во да ви разправям, направо Кама Сутра! Раз-бих-се! Добре, че най-после си платих и пак ми вързаха кабелната.

… Гаджето ми е порно звезда. Ще бъде много ядосана когато разбере.

Глас: – Аз ще и кажа.

– Ако имаш акаунт в Порнхъб утре ще я видиш.

Глас: – Готина ли е? Прави ли свирки?

– Ако не си ебал от 10 години значи е готина. Но ви предупреждавам, че е “rent a car.”

… Дъщеря ми. Понякога така ме ядосва, че, ами изчуках най-добрата и приятелка. Казвал ли съм ви, тя е на 11, в 5-ти клас?… Не знам как това дете се е сближило толкова с 35 год. стриптизьорка? Чак са неразделни!… Впрочем ако се замесите в кръвосмешение най-добре веднага да дарите кръв за да заличите уликите.

Глас от публиката: – Не помага!

– Е, това точно не го разбрах, но ще се засмея от учтивост. Знаете ли, че всеки средностатистически мъж изпитва 10 000 оргазма през живота си, докато е сексуално активен. Което значи, че не мен ми остават още 9. Така че се чудя дали да не ги пусна на търг в eBay?
– Цена?

… Как ли е измислена маслината с чушка?… Някой си е пъхнал нещо в задника и си е казал: “М, това изглежда добре! Mоже и на вкус да става?” Трябва да се поработи още над тая смешка.

Глас: – Да. След като се разкараш!

Глас: – Изчезвай, върви да печеш тиква!

Глас: – Пъхни си я отзад!

– Оу-оу-оу! Ей, успокойте топките. Или идете да ги изпразните в кенефа. Заедно.

… Реших да поръчам проститутка. С информативна цел. Каза ми, че взима 100. Викам и: “100! Давам ти 15. ” А тя: „Х, шегуваш се с мен! – Не-не, аз съм комик, ако искаш смешки, докато те чукам, това ще ти струва най-малко 50 отгоре.”… Да, комик – човек, който живее за да разказва шеги пред такива като вас – ако това изобщо може да се нарече живот!… Бъзикам се, вие сте идеална публика! Особено ей оня там!… Макар, че предполагам всички сте окей, след като сте си платили входа. Благодаря ви! Сега сядам на бара и…

Глас: – Наведи се и си целуни гъза за сбогом.

– Това беше смешно, ще си го запиша.

Водещ: – Ще направим 10 минути пауза за пушене, след което продължаваме.

Няколко души стават и излизат.

Водещ: Следващият участник е единодушно е избран за комик 2017-та. Значителният му успех е свързан с подчертано честните и винаги неприлични и самоунищожителни коментари: за мастурбацията, отношенията му с жените, хомосексуализма, развода, сексуалният живот в брака и т.н. На практика той не излиза от рамките на автоиронията, но демонстрирайки ценности и смисъл стоящи зад всяка житейска ситуация, извеждащи хумора му на почти екзистенциалено ниво. Той въобще не се стеснява да взима назаем вече използвани от великите комици теми. Просто защото смята, че в опитите да се намери нещо с което още никой не се е сетил да се шегува може да отнемат твърде много време. Хиперреалиста на комедията – Спараааракс… Чиии-киятаа!

Възгласи и аплодисменти. Няколко души стават на крака.

– Окей, добре, благодаря ви!… Добре, дами, искам веднага да сложа картите на масата, за да не си правите излишни сметки: имам малък пенис. И никакви умения да го използвам. Точка. Сякаш току що съм го взел от разпродажба и му разучавам функциите… Всъщност той не е чак толкова малък, просто изглежда така, защото по-трудно се забелязва в компанията на големите ми топки. Това е. Това е! A, и освен това съм верен на (вдига длан).

Размера? Не знам по каква причина, но за мъжете това е много важно, някой даже си го удължават хирургически. Няма мъж който поне веднъж да не е вземал линийката и да не се е чудил откъде точно почва. Скротума брои ли се? Горната или долната страна? Ташаците?… Жените са по-зрели в това отношение, никоя от тях не иска да има пещера в която да се чува ехо. Не знам дали си вкарват неща да ги измерват, но струва ми се няма жена с комплекс за прекалено малка вагина. За мъжът е важно да има голям пенис и ние обичаме да лъжем: “Ей, така и го набих, че и направих цицини отвътре на главата!” Никой, ни-кой мъж не е доволен от размера си, попитайте ги. Добре, и кой би бил идеалния размер? 22? 26? 35 см? Ако съдя по популярността на онанизма, трябва да е такъв, че да можеш сам да си го лапнеш. Такъв, че да можем да да се бием с него. Такъв, че да правим секс с някоя през прозореца. Но не прекалено широк в диаметър. Също така никой мъж не казва: „Искам пенис и яки топки! – Колко яки? – Колкото авокадо!” Не, топките не трябва да са прекалено яки. Но не трябва и да са колкото стафиди. Откъде мислите научих толкова много за тези неща? Защото едва не ме убиха – чикиите. Нали ги знаете онези комуни, където ги отделят от обществото за да ги лекуват от наркозависимост. Бил съм в такава за онанизъм.

Всъщност вчера си изкълчих ръката. Което в моя случай значи 10 дни без полов живот.

… Mисля, че мъжете които могат да се самозадоволяват орално задължително трябва да носят от онези кучешки фунии около врата. За тяхно добро. Да не се излагат. Познавам такъв човек. Беше се записал на курсове по йога заради това… Добре де… не го познавам, аз бях. Много е кофти майка ти да влезе в стаята и да те изненада. Това оставя следи за цял живот.
Колкото до наште, когато бях малък решиха да се развеждат. И всеки искаше да живея при него, така че стигнаха до дело. Майка ми казва: След развода искам детето да остане при мен. Аз съм го родила! А баща ми: Г-н съдия, нейните аргументи не струват. Когато пуснеш монета в автомата и той ти изсипе кутийка кола… То чия е тази кола, на автомата или твоя?“

… Бил съм с някой от жени, който правят много добри свирки. Срещал съм и жени който правят страхотен секс. Но никога не съм срещал жена която да може да ми направи handjob какъвто аз мога. Явно въпрос на практика. Толкова съм добър, че понякога докато правя секс си представям, как мастурбирам. А понякога като мастурбирам си представям как мастурбирам. Но аз не го наричам мастурбация, а секс с призрак. “Мамо, не е това което си мислиш! Правя секс с призрак!”… Много добре помня първият път когато ми излезе късмета с жена. Бях на 16. Даже си пазя фактурата…

… Чудя се, ако си поръчаш проститутка джудже или някоя с 1 крак, не трябва ли да са на половин цена?

… Ето ви малко житейска философия: Единственото по-лошо от това да се събудиш с празни джобове и страшни болки в главата след края на уйкенда, е да се събудиш с куп пари по джобовете и ужасни болки в задника.

… Добре, да видим публиката. Ето… ти, какво работиш?

Избира килъра, който е седнал най-близо до сцената.

– Отчитам водомери.

– Ааа, отчиташ водомериии! Водоснабдяване. Усещаш ли как всички те мразят? Разбирам защо си дошъл без гадже… С това не намеквам, че този човек е ръкоблудец, онанист, чекиджия, прави секс с животни… Не. Но все пак току що се запознах с него. Така че, не гарантирам… Нали не се обиждаш? Трябва да си свикнал – човек с такава грозна прическа… Ей, на какво замириса… Пръдна ли? Ти да не би да пръдна? Човече, с какво се храниш, рибешки глави? Нещо да кажеш?

– Много си забавен.

– Джакпот, имаме умник! „Много си забавен“ Да ти кажа, отначало реших, че изглеждаш малко гей… Момент, момент: исках да кажа, че изглеждаш много добре, но сбърках и казах, че приличаш на гей. Но после погледнах пак и реших, че не бъркам.

И по дяволите, какви са тези дрехи? Сякаш някой е хванал маймуна и и е напазарувал в секънд хенд.

… Не мога да не забележа, че си доста брадясал. Знаеш ли каква е причината за окосмяването – твърде много мъжки хормони. За това имам предложение за теб – спри да гълташ… Не не, дами и господа, наистина не вярвам този човек да е гей. Като го гледам още ходи на уроци…
 

6.
Храна за мъртви

Сряда 12 ч. на обед.
 

Клиента върви по улицата. Телефонът му звъни.

Глас: – Проблема ти е решен. Имаш си историите.

– Какво? Как така?
– Отвори сайта на „Телеграф“ и ще научиш.

Клиента вади смартфон и забива поглед в него:
„Лош късмет: Мъж загива при нещастен инцидент през нощта в центъра на София. 33 год мъж е намерен мъртъв, след участие в комедиен клуб, улучен в главата от паднала саксия… ”

– Yes! Yes! Ye…

Спирачки, удар. Тялото на клиента се търкаля по асфалта. Шофьора на баничарката гледа опулено към него. Линейката го откарва в безсъзнание в болницата.
 

7. Дупки със слънчеви лъчи

Болнична стая с приглушена светлина. Клиента лежи подпрян върху куп възглавници, закачен на системи с обинтована глава. В носа му влизат маркучи. Медицинска сестра въвежда килъра в стаята при него, дръпва завесата „Не се застоявайте“ и излиза. Той сяда на стол до леглото гледа го и чака. На болният му трябва известно време за да изплува от унеса; постепенно погледа му се избистря.

– Къде съм?… А, да…

– Какво стана?

– Не знам. Нe помня нищо.

– Лекарят каза, че си попаднал в пътен инцидент. Бил си 72 часа в кома.

– Знам, но нямам представа какво се случи. Имам спомен как ми звънна и… отворих телефона да вляза в интернет, и се събудих тук. Хранят ме с пюре.

– Ще го преживееш.

– … Бях сигурен, че с теб ще свършим работата.

– Да. Изпусна погребението.

– Сигурно е било много хубаво. Някакви проблеми?

– Ъ-ъ. Нещастен случай. Просто лош ден за Спаркс чикията.

– Двойно лош ден. (сочи си главата)

– Случва се, Господ има чувство за хумор. И сега какво?

– Знаеш ли, иронията е в това, че вече мога да разказвам истории. Главата ми е пълна с тях. Имам купища нови истории. Само, че, не мога да ги разказвам. Нещо вследствие на удара. Чуй: „Г-г-гадже-тто ммми и…и… има фф-фо-фо-бия. Веееднъж я и-из-зненадах с о-оран-жев пп-п-пр-пеез-зерр-рр-ватив о-отзад… Оонзи д-ден на-мери н-няколкко мор-мор-кова вв хль-ьладилника и от-ткачи!” … Виждаш ли, не се получава. Не мога да бъда комик.

– Но иначе говориш и мислиш нормално.

– Да, през повечето време. Преглеждаха ме, казват, че е психосоматично. Някакъв блокаж. Тук вътре. Твърде далеч стигнах заради тия глупости. Бях готов да очистя човек. Почти на крачка бях…

– И какво ще правиш сега?

– Н-не знам, м-може би ще п-п-п-пппп… пи…

– Пи-каеш?

– П-иша, или… Ще измисля нещо? Ще започна от нулата. Покера остава.

– Какво със старите истории?

– Нищо. Подарявам ти ги. Ти го очисти – твои са, ако ги искаш.

– Отдавна бях решил да се оттегля. Време е да заровя томахавката. Изглежда в твоя бизнес се печели по лесно от убийства. Мислиш ли, че ще мога дa се справя?

– Няма как да разбереш къде можеш са стигнеш, докато не се изпробваш.

– А ти? Щеше ли да го пречукаш?

– Мисля, че да.

– От теб би излязъл добър убиец. Свикнал си да анализираш нещата.

– Да бе. Записа ли ги?

– Разбира се.
(вади диктофон и пуска запис): ”(възторжени възгласи) … Наистина, мисля, че не е лоша идея – това, да имаш гадже инвалид. Като свършиш с чукането и не ти се занимава, просто паркираш количката с лице към стената и я оставяш да разглежда тапети. Обаче хора, ако търсите истински екшън, непременно трябва да опитате секс с епилептичка. Като ми се случи за пръв път си викам „Леле, това е оргазъм, направо я побърках! ( викове)
Гледам един познат си сменил статуса „взаимоотношения“ от „обвързан“ в „сложно е“. Питам го: – Какво стана бе, нали беше влюбен? И той: – Абе скарахме се с гаджето. – И всичко стана сложно? – Аха. – Всичко? – Да. – И за какво се скарахте? – Къде да празнуваме 8-ми март, и от дума на дума… – Нека ти обясня – викам, – сложно е ако тя беше забременяла от дядо ти и после го беше убила за да не разбереш. Това е сложна ситуация. А така…“

– Този е много аплодиран.

– А знам го – Играта. Някакво IT специалистче, акаунт мениджър. Винаги е адски популярен. Води си публика, плаща им входа.

– Забелязах. Кажи ми, кое е най-важното в това?

– Правостоящата комедия? Трябва да си остър и интелигентен. Колкото повече говориш, толкова повече лъжи казваш. За да имаш интересен материал трябва много да лъжеш. Това е като едно дете, което крещи за да му обръщат внимание. После детето пораства и продължава да го прави.

– Струва ми се, че схващам идеята.

– И не обръщай внимание на публиката, те са кретени. Повечето от тези хора не са казали нищо умно през живота си, но смятат, че щом са си платили куверта и една бира могат да дават акъл.

– Е, щом идват и си плащат входа нека дават.
– Ако публиката е добра и се провалиш не можеш да обвиняваш никой, сам си си виновен. Но обикновено са пълни идиоти.

– Да разсмиваш идиоти.

– По-лошото е друго: да гледаш изпълнението на български стендъп комик аплодиран от приятелите си не е точно, хм… То е като да гледаш как група мъже, които не са гейове се чукат защото са си много близки. Прилича на изкуствената радост в рекламите за перилни препарати. Искам да кажа, че има нещо противоестествено и мъчително в това, но, щом някой ги прави щастливи, аз съм за! Без да участвам.

– Къде не е така в живота?

– Мисли за думите като за дупки от куршуми през които влизат слънчеви лъчи. Това е уан мен файт.

– Точно така се чувствах някога на ринга.

– Да, приличат си. За това се казва „punch line”.

(пауза)
Може ли да те питам нещо? Защо правиш всичко това за мен? Сега си тук и… очисти Спаркс?

– Не е заради теб.

– Не?

– Заради Турчина. Длъжник съм му. В пандиза Турчина ми спаси живота.

– Какво, някакво затворническо сбиване с ножове?

– Не точно, но това не променя нещата.

Ретроспекция: Килъра и Турчина в кенефа на затвора. Килъра бързо нагълтва последите парчета локум от кутията. Уринират рамо до рамо, Турчина казва нещо, килъра се засмива с глас и се задавя. Турчина схваща положението, минава зад него и го сграбчва с хватката на Хаймлих през корема. Притиска силно няколко пъти като го навежда напред (отстрани изглежда сякаш го чука). Локума излита и се лепва на стената; килъра пъшка тежко на колене с Турчина на гърба си, направо пръхти, опитвайки се да поеме въздух и в този момент се появява надзирател. Килъра и Турчина в карцера за затворнически секс.

– Добра история. Можеш да я използваш.

– Малко е… не знам как да я развия.

– Е, комедията не е като да практикуваш дипломация, не е фатално и да се изложиш. Няма как да произтекат кой знае какви международни усложнения. Какво толкова може да стане – да те освиркат? Пф, свиква му се.

– Вероятно.

– Бях сигурен, че ще очистим Спаркс и дори планирах нещо: говорих с агента си, имам насрочен ангажимент на 29-ти, поеми го, аз мисля да се откажа. „К-к’во дда ви к-кажа, обичам д-да ссе сста-ста- рая в секса… К-к-казвали са ми, ч-че съм ссс-страхотен в…в, в: по-по-в-втар-рям че-че-три пъти… ( дава му листче) Виждаш ли, не става, ето прочети я.

– „…Казвали са ми, че съм страхотен в секса – повтарям 4 пъти. Но определено, вторият, през пролетта съм най-добър! Единствените хора, които правят секс през цялото време, са лъжците. Добре де, повтарям 2 пъти. Но пролетта съм по-добър от есента… Обичам да се старая. И по някой път жените ми казват: “Ей, ама ти направо свършваш 10 пъти по-бързо от всички останали! Да не пиеш някакви хапчета?”

– Ако искаш използвай я.

– Ще си помисля.

– Ще ми го оставиш ли? Диктофона. Не ми дават да гледам телевизия.

– Разбира се… (натиска плей и оставя диктофона на шкафчето до пюрето)

Глас: „ Понякога се оглеждам наоколо и ми става непоносимо тъжно, как годините отлетяха, а детските ми мечти не успяха да се сбъднат. Но после си викам: „Абе май по-добре, че не станах индианец продавач на сладолед с 15 кучета.
Мина доста време, но, чудя се липсват ли ви още пепелниците? Тази вечер мислех да пусна малко смешки за пушачи, но се сетих, че няма да има такива, сигурно ще са отвън да пушат?… За това ще кажа само: Браво! Край! Живеем без вонята на тютюнев дим и фасове! Човек като влезе в заведение най-сетне може да се наслади на истинския аромат на въздуха: потни крака, чорапи, подмищници, скапани дезодоранти, махмурлък, повръщано… Някой е настъпил кучешко лайно! Ако сега стане земетресение само тези отпред ще оцелеят.

Научен факт. Ако в цигарите има 100 единици никотин в патладжана се съдържат 120. Е добре, ако никотина предизвиква една от най силните зависимости, защо тогава никой няма зависимост от патладжан? А? Никой не казва “За патладжан човек убивам!” Дайте тогава и него да го забраним! Ами пасивните консуматори на патладжан?… Всъщност не, няма пасивни консуматори на патладжан – ще поработя още над това, – но какво да кажем за пасивните пушачи? Защо няма зависимост към пасивното пушене? Ако теорията е вярна би трябвало да има и доста пристрастени непушачи?

Видели ли сте някой да ходи с патладжан в джоба? Всеки пушач носи кутия цигари, но досега още не съм виждал човек с патладжан… Е, виждал съм хора с патладжан в гащите отпред. Но само на плажа. И това по-скоро не е никотинова зависимост. Друг случай е…”

Клиента се унася от лекарствата. Килъра излиза.


8.
Мисис България


Килъра отвинтва заглушител, хваща го като микрофон и застава с него срещу огледалото:

Кхъ-кхъ, баба ми имаше лошият късмет да умре от Ковид 19 по време на аутопсията. Записах се за писиар . Преди малко ми се обадиха, че и аз съм починал.

Ще повърна когато някой известен с това че го дават по телевизора, каже че правел нещо, защото обичал да приема предизвикателства. „Участвам в Черешката на тортата, за мен това е ново предизвикателство!“ Не, не е. Това е суета и заигравка с публиката. Предизвикателство е да отидеш да сменяш подлогите в инфекциозното. Направихте ли го? Очевидно не. Тогава ебавайте си майките.

Моля ви, стига подигравки с мисис България, може да не е перфектна, ама братовчед ми е все пак и не ми е приятно! Какво като е лежал за джебчийство. С тия камери всеки могат да го хванат…
 

9. Тук замириса на маймунска козина

клуб „LimeLight”, 3 семици по-късно.


Вечерта е към края си. Публиката е доста пияна и превъзбудена.
Мъж с тиранти завършва сета си.

продължава тук: 

Последни публикации: Wankers/Онанисти
  • https://limelightsblog.wordpress.com/2021/04/17/wankers-%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8/?preview_id=4873&preview_nonce=38a7729405&preview=true&_thumbnail_id=382/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 874800
Постинги: 368
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31