Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04 14:34 - ПогрЕбална мистерия: сценарий
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 14.04 23:08


сценарий от Kuzmo Karayan

 image


Интериор – апартамент – ранен следобед.

Ключалка. Шпионка. Входната врата се отключва продължително и в антрето влиза Александър – АЛЕКС, меланхоличен пич към 30-те, визуално наподобяващ Едриен Броуди в алкохолния му период. Облечен е в тъмен костюм с забодена жалейка на ревера, обувките и крачолите му са обилно изцапани с кал, на места и над коленете. На рамото му виси опърпан траурен венец с отпрана лента с надпис „В памет на леля Мици от о…”. Подпира се на стената и с пъшкане почва да изува обувките си без помощта на ръцете. От спалнята на апартамента долитат тихи звуци от нервна суматоха; чупи се чаша, но той изобщо не реагира, толкова е умислен и потиснат. След съмнително дълъг период от време от вътре се подава годеницата му Цеци с невключена прахосмукачка в ръце. Косата и облеклото и са в забележим безпорядък.

ЦЕЦИ.  Но, скъпи, какво става? Защо си тук?… Свърши ли вече церемонията?
АЛЕКС.  Офф, не питай. Направо кош-мар! /изпуска венеца/.
ЦЕЦИ.  Ама защо си целия омазан с кал? Какво е станало? Имаш вид сякаш те е влачил кон.
АЛЕКС.  /поглежда надолу с безразличие/ Ъ? Да, вярно… О, да знаеш само! Първо свещеника беше пиян като английски турист; гробарите и те, само залитат, фъфлят и се хилят… Добре че не дойде. Такъв резил! Казвам ти…
ЦЕЦИ.  Ами, аз, такова… много исках да дойда но…
АЛЕКС.  Фрашкано с изкудкудякали дъртаци… И после леля Гичка, знаеш я…
ЦЕЦИ.  Коя?
АЛЕКС.  Онази с пипонестата глава?
ЦЕЦИ.  Слабоумната, дето…
АЛЕКС.  Да, с алцхаймера. Взе, че получи припадък от вълнение и катурна свещника в ковчега. Стана пожар. Свещите паднаха вътре върху леля Мици и главата и пламна като факла. Ей такива пламъци! Ей такива! /показва с ръце/
ЦЕЦИ.  Какво!? Подпалила се е? Как така?
АЛЕКС.  Ами лесно: явно са и правили косата с лак в траурното, направо се възпламени. Избухна, стана за секунда… И ония пияндета, гробарите, сякаш това чакаха, се хвърлиха да я гасят с бутилки вино. Изляха го отгоре и. Пълно мазало ти казвам!
ЦЕЦИ.  Стига бе!
АЛЕКС.  Аха. Не стига това ами идиотите сбъркали буква върху плочата /прави място и окача венеца на закачалката/. Вместо ЛЕЛЯ МИЦИ – ЛЕЛЯ МАЦИ! Все едно е някаква котка.

АЛЕКС  се насочва към спалнята. Годеницата му безуспешно се опитва да го отклони.

ЦЕЦИ.  Скъпи, не искаш ли да хапнеш малко супа? Ъъ, оттатък в кухнята. Топла е, ще те успокои. Мокър си до кости. Ти си в шок.
АЛЕКС.  /не я чува/. И като настана една суматоха. Не можеш да си представиш – бабички пищят, чичо Цико, опърлен до веждите звъни в пожарната. А от някъде се довлякоха едни бездомни псета и взеха да лаят като бесни, ухапаха няколко старци.

На мокета в спалнята има следи от разлята течност и флакон сметана, шише бебешко олио на възглавницата. Говорейки Алекс се навежда и вижда раиран чорап на мокета и разсеяно го подритва.

ЦЕЦИ веднага го грабва и прибира.

ЦЕЦИ.  Ужас! Горката леля Мици. Да заседне в асансьор и да получи удар и после да и запалят главата мъртва. Явно никак не и върви.
АЛЕКС.  Пожарната пристигна чак след един час, помислили, че някой се шегува. Добре че в катафалката имаха пожарогасител. За малко да я кремираме, вместо да я погребем…. Изглеждаше толкова спокойна в смъртта си, като заспала. Само брадата и леко изпъкваше от осветлението. Нали след смъртта ноктите и косата продължават да растат, а тя си беше доста рунтава. Тъжна гледка.
ЦЕЦИ.  Чувала съм… Тц, тц, тц, пожарна в гробищата, ама че история. Като по хорър филмите.

Алекс сваля сакото и панталона и остава по риза и боксерки. Скъсано ъгълче от опаковка на кондом привлича погледа му, но той не успява да осмисли видяното и равнодушно отминава. Цеци кляка, сграбчва го и го смачква в ръка.
Алекс пали цигара, сяда на ръба на леглото и тъжно обронва глава.

АЛЕКС.  /сваля часовника си/. Ето това ми остана от нея. Продаде ми го на смъртния си одър… Е, все пак с отстъпка.

Цеци застава до него и успокоително поглажда темето му, оглеждайки се нервно зад гърба му.

ЦЕЦИ.  /сгъва костюма/ Мръсен е, трябва да се занесе на химическо.
АЛЕКС.  /с внезапна възбуда/ И точно тогава, направо не е за вярване, се чу гръм и заваля като из ведро. Взе да трещи и да падат светкавици. Още първата от тях улучи покрива на параклиса и всички се разпръснаха. Хукнаха да бягат през локвите като пилци. Няколко дъртаци изпопадаха в калта. Беше потресаващо: опечалените пищят, щурат се и наоколо трещят светкавици. Кучетата лаят и ги гонят. Церемонията се провали, и ето ме, прибрах се. Целият в кал и, не знам какво.

ЦЕЦИ. Ужас, ужас! А какво стана с леля Мици, успяха ли все пак да я погребат?
АЛЕКС.  Пфф, ргх… Ами! – гроба се наводни и се разкаля. Ще трябва да я препогребваме наново.
ЦЕЦИ.  Наново? Боже мили!
АЛЕКС.  Ами налага се да се повтори церемонията утре, като го отводнят и там… Сега я оправят в погребалната агенция – заличават следите от пожара и я преобличат. Опелото ще е в 11 сутринта.
ЦЕЦИ.  Леле, не съм чувала за друг човек погребван два пъти! Господ трябва да и е много сърдит.

От към гардероба долита приглушен шум, но Алекс е така погълнат от представите си, че не чува.

АЛЕКС.  Дано поне утре мине гладко. Да не стане пак някоя каша.
ЦЕЦИ.  Тя беше ли християнка?
АЛЕКС.  Ъ, сигурно. Май да… Офф, трябва да пийна нещо. Още не мога да дойда на себе си. Ще ми сипеш ли едно компотче с водка? Двойно.

Цеци с видимо нежелание напуска стаята. Алекс се отпуска по гръб на леглото вторачен в тавана. Покрива лице с ръка, нещо си мърмори и пуфти. После изведнъж се надига, издърпва вратовръзката през глава и тръгва към гардероба. Отваря го и посяга да я прибере, зяпва и машинално затваря. После пак отваря вратата и надниква. Вътре между хавлиите и палтата се е сврял гол мъж – негов съсед. Гледат се. В този момент влиза Цеци с чашата в ръка.

АЛЕКС.  Какво по дяволите…
ЦЕЦИ.  Скъпи, чакай, не е това което си мислиш!
МЪЖ.  Да-да, не е.
АЛЕКС.  Не е, така ли? Тогава какво е?
ЦЕЦИ.  Ами-и той… щяхме да играем йога. Искаше да му покажа едни упражнения за кръста… и после ти дойде… и се уплашихме да не си помислиш…
АЛЕКС. Чукаш се с него!
ЦЕЦИ.  Разбира се, че не! Виж го само на какво прилича. Трътлест и плешив. За каква ме вземаш.
МЪЖ.  /кима усърдно с глава/. Да-да.
АЛЕКС.  /към него/. Как можа? Ти!
ЦЕЦИ.  Ама това е нелепо! Той е гей, не знаеш ли?
МЪЖ.  Да-да. /сочи към себе си/ Не съм ли ти казвал?… Е, май не съм.

Алекс сграбчва чашата с компота с водка от ръката и и я изпива.

АЛЕКС.  Прелюбодейка! Гледаш ме в очите и ме лъжеш!
ЦЕЦИ.  Не e така, кълна ти се! Това е недоразумение.
МЪЖ.  /излиза с дрехите под мишница/. Е, аз ви оставям да се разберете на спокойствие… Тръгвам си, чао.
АЛЕКС.  /сочи го/ С него! Та той е продавач на риба.
ЦЕЦИ.  Изобщо не е така. Ама изобщо. И той сигурно харесва повече теб, не мен. Той е ЛГБТ. Ние сме приятелки.
АЛЕКС.  Знаеш ли, не вярвам нито дума. Писна ми от теб, ти не казваш истината дори, когато не лъжеш.
ЦЕЦИ.  Не е вярно! Изобщо не е така. Внушаваш си.
АЛЕКС.  Кучка! Чукаш се със съседите от входа! Обръщам се и… докато съм в траур!
ЦЕЦИ.  Аз! Не се чуваш, настоявам да си вземеш думите назад! Давам ти най-доброто от себе си и съм ти вярна, и ето какво трябваше да чуя.
АЛЕКС.  Ха! Представям си тогава кое е най-лошото. Да прелъстиш някой роднина. Чичо например. Още на гробищата.
ЦЕЦИ.  Ти си луд! Знаеш ли, трябва да отидеш да се прегледаш при психиатър.
АЛЕКС.  Аз? Аз ли? А ти?
ЦЕЦИ.  Именно. Това твоето е патологична ревност. Пречи ти да разсъждаваш трезво.

Алекс е бесен от възмущение и вдига ръце към тавана, сякаш призовава Бог за справедливост.

АЛЕКС. Чудя се как може да си толкова нагла, да мамиш с толкова невинна физиономия. Сигурно си и нимфоманка.
ЦЕЦИ.  Ето, виждаш ли, за това говоря, само обиждаш.

Стационарният телефон почва да звъни, Алекс го грабва преди нея.

АЛЕКС. /слуша, поглежда я и казва превзето/.  Ау, Цецито ли, няма я. Не живее вече тук. /затваря/
За тебе беше. Някакъв мъж. Освен ако пак не си въобразявам.
ЦЕЦИ. Нищо чудно.
АЛЕКС.  Аа, така ли, а този голия в гардероба и той ли беше въображаем?
ЦЕЦИ.  Ти на мен ли вярваш или на, на…
АЛЕКС.  Очите си?

Телефонът отново почва да звъни, но този път никой от двамата не му обръща внимание. Звъни дълго и настоятелно.

ЦЕЦИ.  Казах ти, спри да фантазираш. Ти си болезнено ревнив. Иди се консултирай със специалист.
АЛЕКС.  Да, ще го направя. Непременно. Може да си ми лепнала нещо.
ЦЕЦИ.  /сменя тона/. Слушай, защо не седнем да поговорим спокойно като зрели хора. /прави плах опит да го съблазни/ Сигурна съм, че можем да се разберем. Ще ти обясня всичко… само се успокой.
АЛЕКС.  /вдига нещо от земята/. Така ли? А как ще обясниш това? /размахва част от опаковка от използван презерватив/. И това ли е от йогата!? Или от Кама Сутра!?
ЦЕЦИ.  Ооо, пак ли почваш!

Алекс изкрещява вън от себе си от нерви и излиза от спалнята. Телефона отново почва да звъни. Тя го вдига.

ЦЕЦИ.  /в слушалката/. Не. Не сега. Отменя се.

АЛЕКС влетява в банята и почва да се плиска с вода, подлага тила си под струята. Изправя глава и я тръсва няколко пъти взирайки се в огледалото. Завърта се и вбесен нанася няколко удара по стените, така че неволно закача и отмята завесата на душа. И замръзва. В кабинката има още един полугол мъж – държи парче сапун и се усмихва тъпо, все едно е дошъл да се изкъпе.

МЪЖ. Здрасти, пич, минах през вас да взема набързо едно душче, че има повреда в къщи… /показва му слушалката/. Това май е счупено…
АЛЕКС.  Ти! Ти!… Приятели сме и колеги от десет години! Имах ти доверие. Как можа? О, боже, ще повърна!

Алекс излиза от банята и застава срещу годеницата си в коридора.

АЛЕКС. Кучка! Курва! Върви гори в ада! Дано ти хареса там! Ти си… Нямам думи!

Хваща някакви дрехи и се облича набързо; трясва вратата и излиза от апартамента. Но веднага се връща и си обува обувки. Сграбчва я за ръката и издърпва годежния пръстен.

АЛЕКС. Много поздрави на дявола!

Отново трясва вратата. И отново се връща. На пожар претърсва апартамента за още някой скрит.

АЛЕКС. Има ли още? Къде са? / наднича под кревата и намира белезници. – Ахаа! – Пътьом чупи с тях тяхна обща снимка/
Край! Като се върна да си се изнесла!  /нахлузва и на врата погребалния венец/. Приключих с теб.

Вече наистина напуска. Опитва се да се загащи отпред на стълбищната площадка, но е твърде нервен и изпуска дрехи. Дори не съзнава, че още държи белезниците в ръка.
Тръгва да слиза. Отдолу по стълбите бързат двама запъхтени и едва не го отнасят.

МЪЖ. Ей пич, кво става, почна ли вече груповия секс?

Звънят у тях.
 





Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 874693
Постинги: 368
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31