Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03 01:13 - Айсберг: възмездието
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.03 11:57


image



Седморъстият книга III Айсберг: възмездието“

пролог

"Когато тръгнеш да отмъщаваш изкопай два гроба. Но ако са два, защо не десет?" - Narcos Mexico

наши дни

Пренесе колелото на рамо през канавката и се насочи навътре сред храстите. Подпря го на едно близко дърво и се върна обратно до пътя за лопатата. Стисна я под мишница и се отдалечи на около 30 метра от шосето. Мястото беше добро, достатъчно скрито и лесно за запомняне едновременно.

Седна на един повален ствол и запали цигара. Огледа се: слънцето току що се бе издигнало над близките хълмове; откъм шосето се чу шум от преминаваща кола и бързо заглъхна. Въздухът носеше свежестта на утрото и ухаеше на бор и диви цветя, в клоните пееха птички; някъде от много, много далеч зад хълмовете долетя изръмжаване на трактор.

Той пусна цигарата, стъпка я старателно в треволяка и промушвайки се странично през листвениците избра мястото – малка буренясала площ, два на два метра, край изгнил дънер, обрасла отвсякъде с храсти. Заби лопатата в центъра и и си плю на дланите. Нещо живо прошумоля в краката му и се шмугна сред храстите. „Пфу, змии ли има тук!“ стресна се и усети как устата му пресъхва.

Постоя неподвижен няколко минути, докато пулсът му се нормализира, оглеждайки се наоколо, но не забеляза нищо повече. Заби острието на лопатата в единия край на парчето земя и я настъпи прониквайки в почвата. Пръстта беше мека и влажна от валялите през седмицата дъждове и той се зае да я изгребва. Скоро пред него се оформи плитък изкоп с форма на достатъчно голяма вана.

Изправи гръб леко задъхан, постоя малко, разкършвайки се в кръста и издърпа фланелата си през глава. Върза я около талията и продължи да копае. Дупката пред него бавно се удълбочаваше.

След около час и половина изкопът достигна нивото на коленете му и той влезе в него, подравнявайки го по краищата. Наложи се пак да излезе и прехвърли по-далеч земята отстрани за да не се рони в ботушите му и продължи да напредва надолу.

Като се умори пак, постла вестник и седна на ръба на изкопа да си почине, пушейки цигара. „Ех, да имаше сега една бира! Що не се сетих… – помисли си той и духна нагоре дима с къса въздишка. – Нищо, за следващия ще взема“.

Пръстта в дълбочина оставаше все така мека и рохка, единствено няколко корена пречеха, но той лесно ги съсече с острието на лопатата. Тази която изхвърляше навън промени цвета си, стана по суха, глинеста и жълта. С пляскане на крила през листака прехвърча едра птица и изчезна към полето. Той премери дълбочината в двата края на изкопа с дръжката на лопатата: беше с наклон около 20 см. в единия от тях, но реши да го остави така.

Когато прецени, че дълбочината е достатъчна слънцето вече се беше вдигнало високо в небето и грееше почти над главата му. „Стига му толкова“ заключи доволно, изхвърли малко посипала се обратно пръст и изскочи от ямата, изкатервайки се с крака опрени в срещуположната стена. „Ако трябва ще дойда пак да подравня стените“ каза си. Върна се до пътя и свали от чантата на колелото малка туба с нафта. Провери капачката и я постави в единия ъгъл на изкопа. После уви лопатата в два полиетиленови плика и я положи на дъното. Снима мястото, засече координатите с gps-а и се зае да покрива дупката с клони.


* * *

Мъжът трябва да прави това, което трябва да прави


Катрин изчисти видеото от екрана, затвори подвързията на таблета и погледна над главата му.

- Това си ти, нали?
- ... Без коментар.
- Окей, без.

Мълчание.

- Бърбън? - предложи тя,
- Вече пих – отказа предложението Коста.
- Значи е мой ред.

Тя посегна за служебната бутилка и си наля няколко капки.

- Ще ми разкажеш ли?
- ...
Еми казвам се Костадин Христомиров, на 35 години съм, от София и по професия съм обущар.
- Не това, вече знам кой си. Историята.

Костадин на свой ред се пресегна за бутилката.

- Добре, преди 2 години бях посетен от човек от общината, който в последствие се легитимира като майор от ДАНС. Помолиха ме да попълня стандартен
IQ тест за някакво изследване. След няколко дни ми направиха предложение на което нямах възможност да откажа...
- Кои?
- Той с помощта на една синоптичка, виждала си я по телевизията.
- Коя синоптичка?
- Чете прогнозата по НОВА, Анжела Никулова. Тя спа с мен, т
оест правих и футмасаж и... както и да е. Казаха ми, че искат от мен да спася човечеството и трябва да бъда замразен във фризер и изпратен с нея в бъдещето.
- И ти им повярва?
Костадин вдигна рамене:
- Тогава всичко ми изглеждаше разумно. Бяха... убедителни.
- Даваха ли ти някакви наркотици?
- Кой?
- Синоптичката и този, как беше?
- Казаков-Щерев. Не, доколкото знам.
- Допускаш ли?
- Не знам, веднъж изпих няколко спазмалгона. Но те не бяха таблетки, а проследяващ радиочип. Поне така ми каза, този, майора.
- Опиши ми го.
- Казаков ли? Ами един такъв длъгнест с пипонеста глава. Прилича и по форма и по цвят на пъпеш, ако го видиш не можеш да го сбъркаш. С издължено чело, остра брадичка и хлътнали безизразни очи. А да, и има тик – понякога рамото му подскача нагоре. Носи обувки № 42
Ѕ и като ходи стъпва на страничната част на стъпалото и провлачва крака, подметките на ходилото му са по-изтъркани отвънка.

Тя си записа информацията.

- Дадоха ти чип. И после?
- После някакви мъже се опитаха да ме убият за да ни попречат.
- Как го направиха?
- Следяха ме, стреляха по нас. Казаков каза, че са от групата на Нощните преследвачи. Масони или нещо такова. Имаше гонитба с коли и престрелка, няколко души умряха. Ние им се изплъзнахме и стигнахме до един комбинат извън София,
секретна база на специалните служби. Там имаше фризер и трябваше да вляза в него.
- Доброволно?
- Да. После този Казаков или Щерев затвори капака и аз почнах да замръзвам. Това е което помня... Осъзнах се година и половина по-късно в стая на Лъвов мост със сак пълен с пари и три липсващи пръста... Нататък си в течение.
- Да.
- Това е историята. Прецакаха ме. Но не знам защо.

Катрин потърси погледа му и го фиксира настойчиво.

- И какво ще правиш сега?
- Какво ще правя? Мъжът трябва да прави това, което трябва да прави един мъж, когато трябва да го направи.
- Тоест?
- Намери ми Казаков.

Тя поклати глава.

- Не се занимавай с глупости. Вземи парите и си живей живота, пътувай някъде, замини на море.

Костадин извади от чантичката си на кръста 6 сантиметрова пачка столевки и я сложи на бюрото.

- НАМЕРИ МИ Казаков! От общината или ДАНС, какъвто и да е!?


следва

гл. 1 Огледалата на Козирев


  image





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 883017
Постинги: 369
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930