Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 14:28 - Замразеният гл. 12 Narcos Bulgaria
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.02 15:10


image


10 месеца по-късно.

Раздънкано микробусче с теглич, мъкнещо нашарена с графити каравана, влезе, развърна се и спря до разпадащия се фургон в двора на комбината. Отвътре скочиха трима двайсетина годишни тинейджъри, прозяха се и веднага се заеха да разтоварват сандъци с оборудване и прекусори.
Слабо, червенокосо момиче с пиърсинг на носа и множество татуировки се измъкна от вратата на караваната и се присъедини към тях.

Без да бързат домъкнаха няколко запазени палета и наредиха покрай стената на цеха 20 литровите туби с разтвор на натриев хидроксит и живачен нитрат, 13 еднолитрови бутилки „тулол”, няколко рула готварско алуминиево фолио, котлон, нагреватели, 6 двулитрови плоскодънни колби, миксери за реакционна смес, сита и хартиени филтри, реверсивен охладител, тенджера под налягане, обезвъздушител, ръкавици и гумени гащеризони, ръчна центрофуга, леген за отвеждане на луги, два съда сярна киселина, Бунзенова колба, установка за вакумна филтрация, Бюхнерова фуния, помпа, респиратори, Пропен, охладител с водна баня.

На няколко курса разтовариха и касетите със сухо гориво „Уротопин”, солна киселина, ацетон, банки, димоотводи, миксер и хаванче, бензинов подгревател, кафемелачка за разпрашаване и извличане на псевдоефедринови таблетки, литий от акумулатори, метлил, една чанта хапчета “Sudaphet” огнеупорен гащеризон, дихателни маски с филтър, противогаз, бутилка с кислород, вана, банка с амоняк, плюс една походна тоалетна.

Момичето изнесе от караваната три празни 20 литрови баки, две бурканчета с натриева основа, метална цилиндрична кутия с йод на кристали, сак с колби, епруветки и други съдинки, заедно с пакет гумени ръкавици и електронна везни, 4 сгъваеми стола, преносима маса за пикник и сглобяема тента, като междувременно успя да изтърве няколко стъкленици и всички я изгледаха накриво.

– Жана! По внимателно де!
– Ей, Бергендорф, ако не си се оправила от снощи, влез си доспи. Взели сме те да тестваш материала, не да трошиш.
– Поне да можеше да пееш.

Тя само се изхили и вдигна пола да им покаже задника си.

– Ее, кво толкова, една бюрета и две мензури! Удръжте ми половин грам от заплатата.

Седнаха да починат на сянка зад фургона и си отвориха бири от хладилна чанта. Момичето с едното момче се отделиха да огледат и влязоха навътре в халето.

– Страхотно място, добре че го намери? – чукна се с приятеля си единият от двамата отвън.
– Знам го от чичо ми, дето го убиха циганите, работил е тук навремето, много отдавна. Имало е общежитие за затворници на свободен режим. Огледах го на сателита – идеално е.
– Гугъл мап е голяма работа. Сигурен ли си, че никой не идва?
– Че кой ще се завира тук. Само бетон и бурени, всичко е извлечено отдавна.
– Аха. Има идеална видимост, не могат да ни изненадат. Допиваме бирите и почваме да готвим.
– Наздраве! Милионите са близо!
– Само така! Наздраве!

Отвътре се чу се изсвирване и една глава се показа през вратата на халето.

– Ей, пичове, ама тука има захранване. Можем да дръпнем ток отвътре.
– Наистина ли? Къде? – скочиха на крака двамата.
– Да. Елате да видите. Ей там има някаква зала, лампата работи.
– Това не е добре.

Промъкнаха се предпазливо през отвора в металната врата и влязоха в помещението с фризера.

– Ха, фризер. Стига бе! Остана и да бачка!
– Включен е – момичето издърпа щепсела от контакта и бръмченето на моторчето престана.
– Е какво прави тук? Това място е изоставено от години. Да не е забравен?
– Да де, ама от кой?
– Има катинар. Дали няма сладолед вътре?

Един от тях изтича до микробуса и се върна с гаечен ключ и клещи. С няколко удара разбиха катинарчето и вдигнаха капака. Отвътре се показа озъбена човешка глава в компанията на водолазен шлем.

– Труп, това е труп! Изчезваме!
 

42 часа по-късно.

Последната едра буца лед цопна в локвата вода на дъното на фризера. Изведнъж вкочаненото тяло вътре едва доловимо се размърда и се чу кихане. Фигурата изпъшка, разклати се и бавно се надигна. Челото и се показа над ръба на раклата. После водолазния шлем изкънтя на пода и се затъркаля. Главата на Костадин започна да се надига над фризера и той разтреперан се вкопчи със седемте си вкочанени пръста в него и се заизправя. Измъкна се до кръста и разтреперан, с тракащи от студ зъби извика:
– Е, сега ввви ебах майката! Ти Щ-Щ-Щерев, к-копеле! Отмъщение! Отмъщение! Отмъщение! Преследвачи и агенти! Всичките ще ви избия! Копелетааа мръсниии!

После накланяйки се като талпа бавно се прекатури напред, падна отвън, халоса се в пода и отново загуби съзнание.


13. Afrterplay


Пътят вървеше по протежение на жп. линията и после завиваше перпендикулярно. Бариерата на кантона беше вдигната, а вътре в него беше тъмно. Чуваше се само радиото и хъркането на пияния кантонер. Фигурата вдървено пресече прелеза и продължи нататък, крачейки в средата на платното. Луната зад гърба му осветяваше асфалта и му помагаше да се ориентира. Движеше се като просто местеше единия си крак без да го сгъва в коляното, а после правеше същото с другия. Малко по малко разстоянието между него и будката на кантона се увеличи и тя остана далеч назад. Отпред се ширеше гориста местност обрасла по края с храсталаци. Изведнъж зад гърба му се чу силен шум от приближаващ двигател, последван от рязък трясък и едновременно стържене на спирачки и след миг над главата му прелетя някакъв огромен тъмен предмет. Удари се в земята на метри отпред и се запремята по асфалта, хвърляйки хаотични светлини наоколо. При второто приземяване предмета се заби в ствола на дебело крайпътно дърво и от него изпаднаха двама души – младеж с откъснати плитки и момиче без една ръка. Видя че предмета е кола. Тавана и беше смачкан навътре и вратите и прозорците разбити.

След около минута, през време на която фигурата на пътя стоеше неподвижно разкрачена и само наблюдаваше, в мрака прозвуча измъчен глас:
– Гроздии… жив ли си?
– Даааа, аа, а ти?
– Ооххх, дааа! Главата ми… Къде ми е… челото?
– Какво беше това?
– Де да знам?

В следващият момент фигурата забеляза отблясъците на летящите с висока скорост от обратната посока фарове и последва втори, още по-жесток удар, който превъртя катастрофиралата кола през таван за пореден път. От откъснатия и багажник избухна взрив от буркани консервиран боб и репи.

Един от тях се изтъркаля, оцелял като по чудо, и се спря в обувката на разкрачения силует на пътя. Фигурата вдървено го подмина и пристъпи с поклащане сред дима и смачканите ламарини на двете катастрофирали коли. Червеният Форд стоеше обърнат на една страна и водачът беше проснат, затиснат наполовина под него с врат усукан перпендикулярно на тялото. Плитките му с парче от скалпа лежаха отделно от главата. Ръката на спътницата му беше излетяла през предният прозорец, изтръгната от лакътя и висеше заплетена в трънака.

Фигурата ги заобиколи и направи няколко поклащащи се стъпки в посока на канавката, където с две въртящи се във въздуха колела димеше полегналият джип. Когато скърцането на гумите престана и вдигнатият прах се уталожи тя се надвеси и надзърна вътре през разбитите стъкла.

Главата и напъхана във водолазен шлем опря в рамката на прозореца. Първо забеляза сгърченият на задната седалка костюмиран мъж, който го гледаше ужасено, а после и давещият се зад волана, с разкъсана трахея водач.

„Ще ви помогна“, опита се да каже и протегна ръка, но през дебелото стъкло на шлема излезе само някакво задгробно басово мучене. В следващият миг мъжът отзад зaпищя от ужас и откри стрелба. Последва хаотична борба за пистолета и фигурата със скафандъра почувства разтърсване и силен камбанен звън в главата си, когато нов изстрел огъна стоманената рамка на визьора му и рикошира напред. Шофьорът, който бавно идваше в съзнание внезапно почувства тъп удар в плешката, след което аербегът пред лицето му започна да спада със съскане. Изведнъж го завладя невъобразим, пронизващ студ и почувства тебеширен вкус в устата си. Опита се да избута с крак вратата, но само се килна през нея увиснал на колана. Не схвана какво точно става, но явно разбра, че по него се стреля и с последни сили откри огън направо от кобура под мишницата си, без да се обръща назад. Още първият куршум прониза спътника му на задната седалка в стомаха и той се затресе в конвулсии като ударен от ток. Следващите надупчиха тялото му на още няколко места.

Силите на мъжа отзад го напуснаха и фигурата с шлема успя да овладее оръжието в ръката му и произведе с него изстрел от упор, който проби главата на водача и отвори кървава дупка в предното стъкло.

Ударникът рязко изщрака на метал и в нощта остана да звучи само радиото. Мъжът на задната седалка все още дишаше; затвора на оръжието в ръката му беше в положение заден откат. От устата му бълбукаха червени мехури. Фигурата с шлема се пресегна; онзи се отдръпна ужасено.
– Ти! Ти си дяволът!… Не ме взимай… – изхриптя и изведнъж побеля като чаршаф и тялото му се отпусна.

Една ръка с два липсващи пръста се приближи към лицето му и напипа югуларната му вена. Затисна с длан устата му за да провери дали диша. После постави оръжието обратно в скута му.

Фигурата с шлема провря глава през предния прозорец на джипа и заоглежда купето. По радиото вървеше синоптичната прогноза: „Пътните настилки в страната са предимно заснежени и на места мокри, по усойните участъци заледени, почистени и обработени…“.

Когато тръгна да заобикаля настъпи нещо изпаднало до задната врата и се препъна – сак с отворен цип, в който се виждаха пакетирани в стегнато полиетиленово фолио пачки банкноти в копюри по 100. Наведе се да го разгледа при което шлемът се изхлузи от главата му и тупна на шосето. Фигурата качи сака на рамо и продължи по пътя си напред с вдървено поклащане. След няколко крачи спря. Загледа се в небето, сякаш за да се ориентира по звездите. После силуетът пак закрачи в средата на шосето и изчезна в нощта.

Ниската луна остана да се спуска зад гърба му. Някъде в далечината прозвуча заглъхваща влакова сирена: Ту-дуп-ту-дуп, ту-дуп-ту-дуп, Ту-туу! … Тууууу!


Край на книга II

Следва книга III “Айсберг: Възмездието“

съдържание:

гл. 1 Облогът
гл. 2 Казаков от общината
гл. 3 Footfetish
гл. 4 Умен като Айнщайн
гл. 5 Странната седмица
гл. 6 Щерев от ДАНС
гл. 7 Нощните преследвачи
гл. 8 Конспиративни теории, термобиоза и Нов Световен Ред
гл. 9 Преследването
гл. 10 ‘Нектар Витамина’
гл. 11 Наградата Дарвин
гл. 12 Narcos Bulgaria. Afterplay

 

 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 869424
Постинги: 366
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930