Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02 11:09 - Замразеният гл. 11 Наградата Дарвин
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове:
1



image

 

Двамата мъже седяха облегнати един срещу друг в тежките кожни дивани и отпиваха от чаши гленкерн 20 годишен Макаллън. Пълна кофа панирано пилешко от Кентъки беше поставена на удобно разстояние на масичката помежду им. По двама души стояха прави от двете им страни и други двама при вратата. Още един беше приседнал на писалището и наблюдаваше улицата през прозореца.

– Опитай тази – мъжът с белязаното лице свали крак от коляното си, отвори кедровия хумидор за пури на шкафчето до лакътя си, избра една и я подхвърли през масата към партньора си.

Онзи сръчно я улови с дебелите си, накичени със злато пръсти и я заопипва. Мъж с отрязано ухо от охраната веднага постави на масичката пред него празен пепелник.

Главорезът отхапа крайчето и с мощните си като гилотина челюсти. Една ръка му поднесе огънче. Той дръпна няколко пъти за да я разпали, повъртя дима в уста, наду бузи и го издуха към тавана.
– Уу! Добра е. Афисионадо!
Сивия кимна с усмивка:
– Upmann Petit Corona,
totalmente a mano. Знаеш ли колко малко се произвеждат.
– Но тоя Макалън не е подходящ. Опитай с обикновен Охентошън.
– Е нямам обикновен. Кажи ми, какво мислиш за Боян Гогов? – попита мъжът с белега и гребна шепа пушени бадеми.
– Гогов? Не знам. Зависи какво искаш да чуеш? – разсеяно отвърна събеседника му.
– Приятелите му са направо торби с фекалии. Не може и той да е по различен.
– Значи съм съгласен с теб.

Телефона пред сивокосият завибрира и дисплея му присветна. Той го погледна, дръпна от пурата и чак тогава натисна бутона за връзка. Послуша малко и прекъсна събеседника си: „ Достатъчно. Кажи му, че лично ще му го напъхам в задника? И после в окото… Кажи му, ако не стане, по-добре да ходи да се чука с кактус.” Затвори и поклати глава:
– Съдията.
– О, г-н папатака. Пак с неговите номера ли? Кво, още пари ли иска?
– Иска! Прави се на луд. Кога ли ще… – белязания плесна с длани все едно размазваше комар.

На вратата се почука. Отвън се чуха приглушени гласове и после някой пропусна в стаята Казаков-Щерев, който се вмъкна ребром, притискайки отпред гипсираната си ръка.

– О, Георги, влизай – посрещнаха го двамата. – Сложи си задника на стола. Пострадал си, а?
– А, не. Тоест, абе онова колело дето го взех от обущаря… паднах вчера. Водих племенника в парка.
– Е, браво на теб. Искаш ли пура?
– Може.
– Заповядай. Чакай, ще ти я запалят.

Поднесоха му стол и Щерев приседна в края му. Охраната му подаде пура и му поднесе огънче.

– Взимай си пиле – подкани го набитият с пръстените. – Има Зингер и с пикантна панировка.
– Благодаря. Не съм гладен.
– Какво имаш за нас? – попита сивокосия с повреденото лице.

Щерев извади камера и я постави на масичката. Бръкна със здравата си ръка в срещуположния джоб на сакото от който се подаваше сгънат плик и го постави до нея.
– Това какво е? – поинтересува се набития.
– Документ за съгласие. Собственоръчно подписан. И видеоизявление.
– Аха. Супер. Дай да видим.

Двамата мъже оставиха чашите и прегледаха един след друг листата. После изгледаха видеото от дисплея на камерата: „Костадин отправя поздрав към човечеството, нахлузва водолазен шлем, сяда и се намества във фризера…“.

– Добра работа – поклати глава набития и се намръщи.
– Даже много добра – потвърди сивокосия. – И ние имаме нещо за теб – кимна и приплъзна по масата към него плик с пари. – Отлично си се справил.
– Мерси – прибра ги Щерев.
– Как мина? – поинтересува се белязания.
– По сценарий. Всичко е окей, готов е. На минус 20. Пътува към бъдещето.
– Хахаха – засмяха се присъстващите в стаята.
– Лесно ли го убеди? – обади се плещестия.
– Изобщо не беше трудно. Ми той е чист идиот. Следвах указанията и се получи.
– Явно.
– Такова, не можах да допиша доклада. Заради… – вдигна гипсираната си ръка Щерев. – После ще довърша.
– Заеби доклада. Направо ще отидем да погледнем – реши набития и се надигна от креслото.

Групата напусна помещението. Спуснаха се с асансьора до подземния гараж. Двамата мъже, Щерев и шофьора се качиха в черното Ауди Q5, а останалите ги последваха в Крайслер Империал. На улицата пред сградата дежуреше жълтото такси с дебеланата с гердана.

Трафика беше натоварен и за това се помотаха доста, докато излязат от околовръстното. Хванаха магистрала Тракия до отбивката при Лозен, там поеха по пътя през полето и след още 20 минути бяха в Нови Хан.

В двора на комбината беше все така пусто, но този път разкаляно и мокро след падналите дъждове. Като слязоха от колите, единият от мъжете за малко да раздере ръкава на скъпия си двуреден костюм, като се закачи в бодлите на шипковите храсти. Охраната се спусна да го освободи от трънчетата.

Щерев поведе групата към фабричния корпус, криволичейки около локвите по останките от лентов транспортьор. Щом влязоха през зеещата врата в руините на някогашния цех охраната извади фенерчета. Щерев посочи напред с гипсираната си ръка и охраната свали веригата; избутаха с труд ролковата метална врата, колкото да могат да се проврат и групата пристъпи в помещението с фризера.

– Ей го, там е – кимна към раклата „майора от ДАНС“. – Сам се завря вътре.
– Пътешественик във времето – отбеляза набитият главорез с пръстените.

Щерев с една ръка отключи катинарчето и повдигна капака на раклата. Обърна се към двамата ухилен и тържествено произнесе:
– И наградата Дарвин отива прии…
– Ква е тая награда? – погледна го набития и пристъпи напред.
– Дават я на най-тъпите хора, шефе – отвърна човек от охраната.
– Аа. Ясно? Еми…

Щерев подпря капака на стената. Отвътре с подаде горната част на старовремски меден шлем от водолазен скафандър, покрит с дебел пласт скреж. Под него свитото, вкочанено тяло на дребен мъж с прегънати като дърводелски метър крайници, обгърнал колене, подпрян на мешка зад гърба си. В пространството между лактите му пред гърдите се подаваха гърла на бутилки – ракия „Пещерска” и две бири.

– Шлема – нареди набитият.

Двама души веднага го сграбчиха и отделиха с разклащане от тялото. Отдолу се подаде главата на млад небръснат мъж с широко отворена като на сом уста и очи с изцъклени зеници.

Двамата главорези го гледаха известно време и после взеха да се смеят като луди. Останалите гръмко се присъединиха към тях. В бившата баня заехтяха дружни гласове:

– Ебати тъпака!
– Е верно тоя е идиота на годината! – изкриви лице в опит за усмивка сивокосия.
– Хахахаха, абсолютен дебил! – набития чукна няколко пъти с опакото на ръката си по темето на вкочанения обущар.
– Секретен обект! Хахахаа! Сек-ре-теен! – почти се задави от смях той. – Хааа-аа!
– Ще населява планетата в бъдещето, обущарчето. Приискало му се да е месия!
– Абе те, само християните са токова тъпи да вярват в задгробния живот.
– Поповете така ги учат.
– Ама точно по мярка му е машината на времето – удари с коляно фризера набития.
– Е как, специално го подбрахме по ръста – обади се „майора“. – Къде са, вика, агентките дето ще правя секс с тях?
– Хахахаха! И ти кво?
– Викам му, оттатък са, не искат да ги виждаш още. Много са суетни.
– Хаааа-хахахаха!
– Я дай да си направим снимки – сети се сивокосия.

Двамата застанаха един до друг в рапърски пози над трупа на замразения Костадин и придружителите им ги увековечиха с телефоните.

– Да му отрежа някое ухо за спомен, шефе? – предложи един от охранителите.

Сивокосият се замисли за секунда:
– Е на гердан ли да си го окачвам. Заеби го.

Онзи прибра разочарован джобното швейцарско ножче.

Набития изрита „машината на времето” и се тупна с длани по главата:
– Ебати селския идиот! Абе може ли нормален човек доброволно да се пъхне в това нещо? Щото е най-умния и ще спасява човечеството. А-хахахаха! Нямаше да го повярвам, ако не го бях видял с очите си.
– Ефекта
Дънинг Крюгер, шефе – обади се някой от охраната.
– Ъ?
– Ами когато си толкова тъп, че чак се мислиш за много умен –
дефинира понятието сивокосия. – Тоест колкото по-ниска е компетентността на човек в една област, толкова по-висока е увереността му, че е компетентен в нея. Ефектът на Дънинг-Крюгер е психологическа теория, която се отнася до възможностите на хората да преценяват правилно собствената си компетентност. Това ми го обясни психолога – поясни той и посочи към трупа във фризера.
– Аа, ясно: колкото по голям идиот си, толкова по-малко го съзнаваш.
– Точно.
– Е как може да има толкова прости хора, бе!?
– Има, даже е пълно. Виж ги само как гласуват.
– Е тва никога няма да го разбера, как тоя успя да стане министър председател?
– Е кво да му разбираш. Всеки можеше да е на негово място. Можеше и да си ти. Можеше и да е Трактора. Малко ли пари ни струва кариерата на това тенисистче.
– Бе той да си гледа магистралите и да не закача бизнеса, че ще го върна пак в пожарникарското – закани се белязания.

Набития изрита раклата на фризера и тръсна рамене:
– Уф, студено! Довечера свободен ли си? – обърна се към Щерев.
– Довечера? Свободен съм.
– Трябва да седнем на маса и да ни разкажеш всичко най-подробно.
– Няма проблем. Книга мога да напиша за тоя идиот.
– И трябва.
– Е откъде време?
– Е по натам, ако намериш.
– Абе цялата работа той сам я свърши. Толкова е тъп горкия, че Марс можехме да го пратим да заселва и нямаше да стопли. А тая синоптичка направо го довърши. Като я видя, такива очи ококори!
– Абе за Марс е по-лесно – засмя се сивокосия, – я гледай колко балъци има. На опашка са се наредили да пътуват. Ама да те замразят за бъдещето като бройлер…
– Ама обущарче просто, месия му се приискало да става! По цял ден да лежи и секс със синоптички! Хахаха-хааа! – засмя се Щерев.
– Хайде, стига сте злорадствали – прекъсна го набития. – Добре, признавам те, печелиш. Поздравления! – стисна ръката на съдружника си и тържествено му подаде своя ключ от трезорната касетата. – Давай към банката.

Сивокосият доволно го прибра.

– Можехме да му извадим бъбрека – предложи някой. – Към 50 бона вървят в интернет, единия.
– Не стават за трансплантация, замразени са – отхвърли идеята плещестия – Но ако познаваш някой човекоядец може да му ги дадеш да си ги сготви. Хаха!
– Хахаха, като от витрината в месарницата. Айде, махаме се. Приключихме тук.
– Кво да го правим, шефе? – попита едноухия охранител..
– Кво. Заебете го.
– Ами ако го намерят?
– Кога, в бъдещето ли? Кой ще го търси. И да го намерят, като видят библията ще го помислят за сектант. Оставяме го.

Щерев посегна към таблото с шалтера.

– Ей, чакай бе, ракията! – сети се набития. – Няма да остава зян. Да се почерпите с охраната с отлежала Пещерска.

Човек от антуража им веднага се зае със задачата да издърпа бутилките от ръцете на замразения обущар. Изскубна я заедно с двете му кутрета и безименния пръст залепнали за нея. Подаде бутилката на шефа си и напъха бирите по джобовете на сакото.
– Не я искам. Много е студена – върна му я той.

Безухия гард изчука залепналите пръсти в ръба на раклата и ги изрита.

Групата напусна помещението. Лампата остана да свети.

* * *

Джипът спря пред банката. Сивокосият с увреденото лице слезе сам и изкачи стълбите, придружен от един охранител. Посрещна го същият подуправител и го въведе в трезора. Отвориха депозитната касета. Сивокосият прехвърли съдържанието и в кожено куфарче и го подаде на охраната. Разгледа съдържанието на портфейлите. Пъхна оръжието в кобура под мишницата. Усмихна се, закопча единия от часовниците около китката си, после втория на другата и се насочи към изхода на помещението.

image





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 869428
Постинги: 366
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930