Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 12:27 - Седмопръстият гл.17 Лианата на виденията
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове:
2



image

След разходка Северин веднага влезе в интернет и написа в търсачката на Гугъл „аяхуаска“. Излезе му дълга поредица от статии и видеа в Ютуб по темата, на които посвети следващите няколко часа. Междувременно навън се беше стъмнило, но той не включи електричеството, а запали в стаята няколко свещи. „Никога не можете да се абстрахирате напълно от обстановката, така че, постарайте се да приглушите сигналите от външния сват, за да дадете възможност да се проявят тези от вътрешния“, споделяха във видеото опитните психонавти. От друг материал по темата получи препоръка и да прочете на всяка цена „Дверите на възприятието“ от Олдъс Хъксли. Но реши да не губи време в теория, а направо да премине към практика. Беше гладувал повече от 20 часа и цял следобед се беше мотал на въздух в парка, така че, организмът му беше подготвен и изчистен.

За всеки случай дръпна завесата на прозорчето, подпря една възглавница при прага на вратата и си изключи телефона. Припомни си съвета на дилъра и разгърна упътването:
„Пиенето на тази отвара може да бъде доста психологически предизвикателно изживяване. Преди да я приемате трябва да сте постил поне едно денонощие. Пие се като текила с резан лимон за да убие вкуса който е отвратителен. Обезателно със завързани очи след приема и е добре да се остане така по време на пътуването. След примерно 20 минути започва унасянето. Устата и езика изтръпват и настъпва първата фаза – на ужаса. Не се плашете ако видите змии и насекоми, това е в реда на нещата“.

„Змии и насекоми в реда на нещата! Ама че представа имат за нормално ежедневие тия индианци!... Е, те все пак се хранят с тия работи.“ помисли си Северин и продължи нататък:

„Параноидните личности може да интерпретират зле някой аспекти на това пътуване във вътрешния космос. Иначе казано основното свойство на Аяхуаска отварата е да катализира дълбоко скрити, но протичащи в нормалното съзнание процеси. Това може да се стори на някой потребители като съприкосновение с истинното, а на други тъкмо обратното – като пълното му изопачение.
Пригответе си одеало и кофа за повръщане. Изсипете мътният чай в чаша и пуснете музиката на силата. Интензитета на напевите на шамана и мелодията, която свири, променя интензитета на изживяването от самото вещество.
При правилното им използване Аяхуаска отварата може да имат дълбок трансформиращ ефект върху човешката психика, душа и тяло.
Традиционно Аяхуаска се взима през нощта, на тъмно, със затворени очи.
Продължителност на трипа: 3 – 6 часа
Аяхуаска е известна със способността си да предизвиква повръщане и/или диария, както и замаяност, главоболие, умора, слабост и суха, дразнеща кашлица.
Остатъчните ефекти отшумяват бавно и могат да продължат още от 1 до 8 часа, като това зависи от приетата доза и индивидуалния метаболизъм. По високите дози предизвикват по продължителен ефект.“

 

Еми… да действаме!“ даде си сам кураж Северин и посегна към торбичката. „Дон Илдебрандо, води ме за ръка при Пачамама.“

Следвайки инструкциите капна по една капка от препарата „Сананга вижън“ в ъгълчетата на очните си ябълки близо до носа, наклони глава назад и премигна няколко пъти. Сополите му потекоха като река през ноздрите. Вдиша дълбоко и задържа въздуха в стомаха си.

Стоя така и чака, както му се стори повече от 15 минути без да се случи нищо особено
. И тогава последва внезапен период на силно безпокойство и напрегнатост. Пулсът му се ускори неимоверно. Когато първоначалното дразнене и сълзене отмина усети, че някак си съзнанието му е пренесено като през портал в друго измерение и чу чужд глас, говорещ направо в главата му:
„Не можем да решим проблемите си със същото ниво на мислене, което ги е създало… Всичко ще бъде наред, ако се къпеш по-често“.

След което необятен покой обхвана съзнанието му и тялото му олекна до такава степен, че все едно се разтвори като захар в течност.
Първото което чу, когато закри с длани очи беше ритъма от приближаването на огромна хеликоптерна перка и заедно със звука под клепачите му се появи представата за сегментирани насекоми с множество крила, пълзящи около него по триизмерна мьобиусова лента. Това трая известно време докато шумът постепенно затихна.

Северин си сложи слушалки, пусна си монотонните мазотекски напеви на CD плейъра и закри лице с края на бъфа, който покриваше главата му.
След малко се престраши и бързо преглътна на екс течността Аяхуаска от
специалното керамично гърненце с което се бе снабдил на пазара. Вкусът беше гаден като отвара от костилки, сварени в стомашен сок и след това забравени цяло лято в буркан с удавени хлебарки на балкона. Положи огромно усилие да не повърне на момента.

Първото му чувство бе сякаш от стаята изсмукаха целият въздух, а дланите му се обърнаха наопъки. Той беше яйце. Беше мъртъв. Лежеше заобиколен от лед. Кристализирал лед. Студено е. Тясно и Студено!
Не знаеше къде е.


Всички ейдетични образи и цветове станаха по-ярки, визуалните му възприятия се изостриха. Открехна клепачи от изумление и установи как се изменя чувството му за дистанция. По далечните обекти в стаята станаха ярки и близки. А тези пред него се отдалечиха.
Замижа напрягайки се силно. Под затворените му очи премина поредица от въртящи се около себе си оранжеви геометрични фигури, явяващи се съчетание от линии и светлосенки и почувства как някаква анестезия извира от стомаха към крайниците през цялото му тяло.

И после нещо го всмука към въртящите се спирали като през нагорещена калда на лула или дълга стъклена епруветка. Бавно и продължително. На другия край на този преход той усети, че застава пред някакъв праг, който трябва да премине - мембрана от звук и студен проблясващ пламък.


Лентата на мьобиус над него постепенно се преобразува в огромна жълта анаконда, покрита с конфигурации от шарки подобни на грайфер, която се точеше с километри. Тялото му по някакъв начин започна да изостава от мислите му. Напевите, които чуваше превръщаха музиката в течна архитектура. Сякаш почувства дишането на всички хора в сградата и шумове от тях. Отначало се появи усещане, че чува музиката някак отдалече, а после змията се приближи заедно с нея към него. Цвета и постоянно се менеше от зелен до жълт през виолетов и син и после обратно. Гръбните и шарки също. Тя се надвеси към него, извита като S, погледна го право в очите и каза:

Ще ти бъде дадено да узнаеш истината, измамното лице на истината и истината извън времето. Ще видиш трите бряга. Блясъкът и сянката на кръвта на времето, на времето, което е и едно, и всички. Това, което е било вярно за вчера, няма да бъде вярно за утре. Същото древно време, което ни отреди смъртта, ни предостави и бъдния живот, чрез поколенията. Чуй ме добре: въздухът ще стане като вода и водата ще стане като въздух. Всичко, абсолютно всичко е и обратното. Всичко, винаги, е и обратното. И водата, която е въздухът на рибите, ще удави крилата на Злото. “

Езикът и се плъзна към него и тя с тихо съскане го клъвна между веждите. В следващият миг светът се разтопи и прекристализира в огромни плаващи мандали. Фокусът на зрението му от един център се премести едновременно върху стотици отделни, през които започна да възприема действителността. Като че ли очите му станаха очи на насекомо и той придоби фасетъчно зрение, а пикселите им безкрайно се увеличиха. Образите станаха толкова много че запълниха цялото пространство вътре и вън от главата му.

Фоторецепторите на очите му можеха да определят сами дължината на деня, положението на слънцето от поляризацията на светлината – височината му в небето, или близостта до хоризонта. Видимата част на спектъра на зрението му се увеличи и той долови ултравиолетовото оцветяване по предметите около себе си.

Не помнеше кой е и не съзнаваше съществуването си като личност, не схващаше какво точно преживява в момента. Всичко наоколо почна да жужи и се разбива, а после се преобразува на фрактали.
И всичко това беше извънредно приятно.

Той осъзна че не владее ситуацията и единственото, което му остава е да се отпусне и да предаде контрола на самата ситуация, за да я следва през потока на времето. Когато тази мисъл премина през главата му той я последва и почувства такова блаженство, каквото никога не бе изпитвал през живота си. Сякаш се оказа отвъд прага на самата смърт и тя разреши всичките му проблеми, осъзнавайки, че няма значение какво ще прави с това тяло в което се намира личността му. Проблемите на този свят не го вълнуваха. Той беше новородено бебе. Усещанията му бяха толкова интензивни, че усети как тялото спира да функционира по познатия начин и потъва в света на говорящите гъсеници.

Едва намери кофата и повърна в нея сякаш от самото дъно на душата си.

След това се появи нов Свят от Сакрална геометрия.
На тавана се откроиха шарки, които започнаха да текат отгоре надолу и да се въртят. Стаята сякаш започна да диша. От стените започнаха да се отделят различни изпъкващи форми, шестоъгълници и квадрати, да се издуват и преливат в различни разцветки, покрити с люспи на рептилии. Подът под него се превърна в пясък, а стаята в холограма от течаща вода. Всичко наоколо оживя и завибрира.

Отправи вътрешния взор към тялото си и видя как крайниците му се разслояват. Пръстите на ръцете му станаха два пъти в повече. После почувства как се носи на борда на дървена баржа покрай африкански брегове от които се носи монотонна музика изпълнявана от невидими инструменти. Под затворените му клепачи музиката се визуализира в течна геометрия и той почувства как се разтваря във Вселената. Тялото му напълно изчезна. Съзнанието му изчезна. Остана само вибрираща космическа енергия.

След малко сякаш го засмука калейдоскопическа центрофуга от арабски букви, в която започна да пропада безкрайно. Опита се да си спомни кой е, но не можа. Егото му беше дезинтегрирано напълно. Личността му се рееше разтворена в безкрая. Смисълът на думите и вещите изчезна. Идеите престанаха да се свързват със значение. Това беше състояние на предсъществуване.

Безкраен летящ червей от време премина отляво надясно през полезрението му. Минутите се разтегнаха безкрайно. Невъзможно беше да се разграничат хора, идеи и предмети, всичко се състоеше от една и съща енергия, материя и атоми в сърцевината на самият източник. Всичко беше единно.
После някак си потокът на възприятия от органите на сетивата му прекъсна и се пренасочи към вътрешния им източник. Напълно престана да мисли и чувства в рамките на ежедневните понятия за съществуване.

От новата му гледна точка той и света на ежедневието бяха само танц на сцена в която всичко е нереално. Лианата премахна възможността да се задават въпроси. Можеше единствено да възприема жуженето на безкраен поток от фрактали, извиращи и потъващи около него по спиралните си траектории.

Почувства звуков удар от една преливаща се нота, която го заля като вълна от нарисувана картина. Почувства се неразривно свързан с всичко извън него, което беше едновременно и вътре в него. Всеки атом, всяка клетка в личната му вселена беше разтърсен поради голямата амплитуда на сензорните модификации.


Малко след което попадна в един неземен свят в който се вихреха ветрове със скорост близка до тази на светлината, атмосферата – студена, в която газовете се втечняват и образуват необозрими хоризонти. Планетата бе променила сферичната си форма в плоска, след което започнала да се вглъбява, а стените и се издигаха нагоре, подобно на вода в съд. Видението бе изключително ясно и изчистено и това сякаш се дължеше на неимоверно силните ветрове и ниски температури. В тази пустош зърна някакъв хуманоид. Имаше дълга черна грива, която ураганът вееше, а в същото време не помръдваше, сякаш се бе вкочанил от студ и стърчеше като сталактит, на метър от земята, но в хоризонтално положение. Наоколо имаше скали, светлини и флуиди, а растителният свят се превръщаше в някаква кристалографика когато попаднеше в полезрението му.

Памучна маса пристискаше тялото му и имаше чувството че се движи без опора, заровен до очите в снежни пясъци. В следващият миг тялото му се превърна в струя бял пламък или ядрен лъч, който се спуска надолу до някакви необозрими дълбини, но по абсолютно същия начин продължава и нагоре в безкрая. Един хрипкав глас зад гърба му произнесе „Куйй-дур-мее“, но сякаш измина цяла вечност докато той го чуе.


После всичко се сля в хомогенно тъмно поле, в която се появи въртящо се колело в центъра на сребърен фон и от него през цялото оптическо поле се разтвори опашка от паун, заобиколена от златисти облаци завихрени в искрометни въртопи.
Разумът му се озова в един убедително реално и очевидно паралелно съществуващо измерение, изпълнено с живот и красота.
Видения с фантастична архитектура завладяха съзнанието му: безкрайни аркади в мавритански стил се полюшваха като вълни редувайки се с куриозни митични персонажи. Много често се повтаряше изображение с форма на
грайферен протектор, приемащо безчислени вариации. Централните линии в орнамента сияеха, извиваха се като змия или се стрелкаха встрани като езици. Непрестанно се появяваха и кристали, променящи формата си със същата скорост с която изникваха и изчезваха. След това картината се стабилизира и постепенно се изтъкаха две необятни космически галактики които се носеха една срещу друга в безпределното пространство. От вътрешността им лумваха лъчи в ослепително млечнобели цветове, които постепенно се избистряха за да приемат формата на удължени призми и се завъртаха около себе си.
В момента в които двете галактики с трясък се сблъскаха той отвори очи и се събуди.


Стана и изхвърли съдържанието на кофата с повръщано и диария и се премести в кревата.

Последното нещо което паметта му успя да запази тази нощ бе видението на собствената му глава, удряна с извита ребрена кост като тимпан от босоног китаец: Дан-дан-дан-ДИНН!

image




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 857789
Постинги: 359
Коментари: 488
Гласове: 542
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728