Ужасно ме дразнят  хората, които високомерно твърдят, че могат да намерят подробно обяснение за каквото и да е в Библията;че Бог е планирал всичко, контролира и най-дребните детайли на нашият живот, но когато става дума за голяма катастрофа или бедствие с невинни жертви ги попиташ: „Бог можеше ли да го спре? – Да, разбира се, Бог е всемогъщ и може всичко. – Тогава защо не го направи? -  А, това е тайна. Неведоми са пътищата божии.  Той има план, и ние не можем да го разберем. Бог е тайна.” Значи за каквото  и друго да попиташ веднага ще намерят дефиниция и обяснение, но когато става дума за абсолютно безсмислена смърт е тайна. Нагло оправдание.

Или онази лицемерна притча за следите в пясъка: „Господи, защо виждах твоите стръпки до мен, докато всичко беше наред, а после те изчезнаха? – Защото, сине мой, в най-трудните моменти те носих на ръце.” Ебаси презряната поетична метафора! Класическа йезуитщина! Кой болен мозък би се вързал на това? „Значи жена ми ми сложи гора от рога, децата ми станаха наркомани, изгубих работата си и банката ми взе жилището, а ти ме носеше на ръце!? Сериозно!?  Копеле, пусни ме веднага и изчезвай! ... Ти какво, садист ли си, защо ме мъчиш? Ами да беше ме убил направо, нали ще вляза в рая!”