Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2011 14:44 - "ОТ ВСИЧКО БОЛИ" - ситком сценарий, част 1
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 1815 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.12.2011 08:21


image

„ О т в с и ч к о б о л и “

проект за ситком

от Кузмо Караян

 

еп.2 Погребална мистерия

Синопсис: Кузмо току що е излязъл от затвора където е прекарал няколко месеца заради историята със саботажа на кварталния супер. Приятелите се събират да го посрещнат в кафето и става така, че той намира в тоалетнат забравена урна с прахообразно вещество, от което Манчо неволно си близва. Кузмо се ангажира лично да издири собственика и в хода на разследването се обръща към приятел от полицията.

Манчо се запознава с приятелка на Татяна – Кети астроложката и е романтично впечатлен. Покрай увлечението си по нея запова да проявява интерес към окултизма и езотеричните направление в търговията – карти таро, нумерология и т.н.

В последствие с невинен трик успява да я съблазни, но това ще му изигра лоша шега.

Разследвайки аферата тримата имат интерсесно посещение при врачка. Тя ги праща за зле в моргата.

Татяна обмисля някой пластични корекции и подигравателните коментари на Кузмо стават повод да се разделят.

Кузмо се вманиачава напълно в идеята да разплете историята с тайнствената урна и стига до крайности в теориите и действията си. В играта влизат специални разузнавателни средства, замесено е името на известен мафиот.

По чиста случайност информацията е намерена и историята дори е отразена от Татяна в скандален телевизионен рпортаж; случая се оказва много по-необичаен от това което всички са допускали. Не без сериозни инциденти урната се оказва обратно при собствениците.

Манчо е сполетян от жестока трагдия – зарязан е заради лош хороскоп, но намира перфектен начин да си отмъсти. Тридсет мин. по-късно е отведен на разпит в полицията. Алекс и Кузмо си устройват състезание по рязане на краставици.

 

сцена 1. ТАЙНСТВЕНАТА НАХОДКА

интериор. кварталният кофи-шоп, ден.

Алекс и Кузмо разговарят на масата. Кузмо е облечен с някакво старовремско сако подсилено с кръпки на лактите.


АЛЕКС: Приветствам те с добре дошъл отново в обществото!

КУЗМО: /след ареста оглежда света наоколо като за първи път/.

АЛЕКС: Е, как беше вътре, разправяй?

КУЗМО: Ами като те арестуват нещата ти стават лични вещи, това разбрах. Иначе нищо особено..

АЛЕКС: Е, да! А задника ти? Твой ли си е още?

КУЗМО: Ей, аз не ставам за Евгени Минчев! Това е поправителна институция, не е истински затвор.

АЛЕКС: Знам, карат те да полагаш обществено полезен труд. Но съм чувал, че някой намират любовта на живота си там вътре.

/подушва го/. Каква е тази миризма?

КУЗМО: Каква миризма?

АЛЕКС: Не знам, сякаш пестиш от дезодорант? Остави. А, ето го и Манчо!

МАНЧО: /присъединява се на масата/. Ейй, как си Кузмо? Появи се! Как я караш?

КУЗМО: Йес бейби! Толкова добре се чувствам, че се чудя дали не съм друсан! Май трябва да попитам лекар.

МАНЧО: Добре изглеждаш. Татяна е отвън, говореше с приятелка.

Манчо започва да души и се кани да попита, но Алекс тайно му смига "Шшшшт!" и посочваКузмо; споглеждат се заговорнически.

КУЗМО: Добре, отивам да поръчам. /става и тръгва към бара/.

КУЗМО: /пътьом на бармана /.Бира и чипс за приятелите ми! Питай ги какво искат и ми го пиши. /заобикаля и влиза в тоалетната/.

На масата идва Татяна с приятелка - Кети, жена с екстравагантна прическа и доста медальони.

ТАТЯНА: Запознайте се, това е Кети.

/към Кети/. Алекс. И Манчо - той е архитект.

АЛЕКС: О да-да, той е много добър архитект! Ако си пътувала някога с влак към морето - той е проектирал релсите.

КЕТИ: Приятно ми е.

МАНЧО: /вторачва се в нея/. Не го слушайте. И, и на мен.

Кузмо излиза от тоалетната и по пътя взима таблата с поръчката от бара. Виждаме как слага на нея и нещо като коктейлен шейкър - това е урна. Присъединява се към компанията, майсторски понесъл високо пълния поднос.

ТАТЯНА: Ето го и него! Самият! Как си?

КУЗМО: Ами как, като след приземяване в купчина тор, хахаха!

ТАТЯНА: /души го/. Да, понамирисваш. С какво си се парфюмирал?

КУЗМО: /намига към другите/. Феромонни!

ТАТЯНА: Ооооо! Стоя далеч.

МАНЧО: Ей Кузмо, хубаво сако!

КУЗМО: На дядо ми е.

ВСИЧКИ: /приветствия/. НАЗДРАВЕ! НАЗДРАВЕ! Хей! Хай! Хоу. Добре дошъл сред нас...

КУЗМО: /тост/. Да ви кажа осъзнах, че до тук целият ми живот беше пълен провал...

АЛЕКС: А дори не си стигнал полвината! Остава ти толкова много.

КУЗМО: /пие на екс /. Но от утре започвам на чисто!

АЛЕКС: Малко е, трябва ти направо нова самоличност. Нова работа. Нови дрехи...

МАНЧО: Ако ще го правиш опитай този път като жена.

ТАТЯНА: В Китай търсят сервитьори.

КУЗМО: Говоря ви сериозно!

/продължава/. Междудругото, да знаете някой добър адвокат? Смятам да съдя адвоката си!

АЛЕКС: За какво?

КУЗМО: Как за какво? Къде мислиш, че бях последните няколко месеца, на курорт? По-добре да бях наел някое авокадо от сергията.

Татяна и Кети радостно превъзбудени ровят в чантите, вадят и размахват някакви билети.

ТАТЯНА: Вижте какво имаме! Пукнете се от яд: билети за концерта на Веселин Маринов!

АЛЕКС: О да, ще е страхотно! Чух за това мерориятие. А и местата никак не са скъпи: 10 лв. близо до сцената, 25 на задните редове, а ако бутнеш 50 на портиера Ахмет може изобщо да не влизаш. Кажете, че аз ви пращам.

ТАТЯНА: Мъже! Нищо не разбирате!

Завиждате.

МАНЧО: /гледа право в Кети и преглъща/. Защо-о, аз, харесвам Веселин Маринов...

Алекс и Кузмо безмълвно се вторачват в него - има затишие по време на репликата му - и дори един минаващ покрай масата клиент спира за да го огледа.

МАНЧО: Какво? Защо? Какво толкова казах?

АЛЕКС: Сигурен ли си, че говориш за същия човек? Запознат ли си творчеството му?

МАНЧО: Д-дааа... някой песни...

КУЗМО: И онази ли... как беше, "Нашата полиция... ни пази"? Слушал ли си я?

КУЗМО: Дето се поти на нея до коленете.

МАНЧО: ... Да-а, и нея.

АЛЕКС: Цялата ли? Наистина?

МАНЧО: ... Е, трудно е... признавам . Но не чак колкото да развъждаш панди.

Мъжете приемат,че Манчо просто се е шегувал и губят интерес.

ДВЕТЕ: Глупаци! Нищо не разбирате! Глупаци!

АЛЕКС: /сръгва Кузмо/. Ей, виж, това не е ли Грушо, чичо ти?

КУЗМО: Нее, той още е в затвора.

АЛЕКС: Защото този страшно ми заприлича на него. Ето там.

КУЗМО: Къде-къде, кой? /скача да провери/.

В този момент Манчо е заинтригуван от странния тумбест предмет на масата. Взима урната и я разглежда. Отваря я, помирисва, потапя показалец в нея и го облизва. 2 пъти.

МАНЧО: /към преминаващата сервитьорка/. Какво е това, някакво разтворимо кафе? Извинете? /тя реагира с машинална усмивка и отминава/.

КУЗМО: /връща се на масата; към Алекс /. Не е той. Как ти хрумна, помислих, че е драснал.

Манчо продължава да се чуди на съдържанието на урната и гребва с лъжичка.

АЛЕКС: /към Кузмо/. И чичо-ти-е-в-затвора!? Сега разбирам - имаш престъпна жилка по наследство. Може би таланта ти е да намираш неща преди още хората да са ги загубили. Трябва да се погрижиш.

КУЗМО: /към Манчо/. Ей, защо ядеш това, намерих го забравено в клозета!

МАНЧО: /изпада в шок, задавя се и оплюва всичко/. Какво, домъкнал си го от клозета!? О Боже!... аз... аз... ще се отровя!

КУЗМО: Даа, заедно с тази ръкавица. Бяха вътре. /изважда дясна кожена ръкавица /.

ТАТЯНА: Какво е това?

КЕТИ: Мисля, че е урна. Била съм балсамьорка. Държат в нея праха на покойниците. Да, урна е!

МАНЧО: Какво, изядох мъртвец! Умрял!? О-о! Аз...

ТАТЯНА: Честито!

АЛЕКС: Дръж се мъжки, успокой се.

КУЗМО: Ами даа, осквернил си го! Осквернил си тленните му останки.

МАНЧО: Млъкни, идиот такъв! Защо го домъкна на масата!?

КУЗМО: Ами стоеше там върху казанчето.

АЛЕКС: Ето я фабулата: някой си е свалил ръкавицата, облекчил се е с дясната ръка в писоара, изтръскал се е, и после може да му е звъннал телефона и ги е забравил. Кой ли може да е такъв кретен?

ТАТЯНА: Какво да правим с нея? Мисля, че трябва да я предадем на собственика? Моля ви, махнете я от тук!

КУЗМО: /изправя се и вдига урната, към заведението /. Ей, някой да е губил урната на баба си? Имате ли пресен покойник?

ТАТЯНА: Остави я на бара. Който я е забравил ще се сети да си я потърси.

КУЗМО: Аз се заемам!

АЛЕКС: Не черпи никого с това, ще те осъдят. /към Манчо/. Можеш да го съдиш. Адвоката му не струва.

МАНЧО: Идиот! Защо ме гледате така? Какво ми има!?

АЛЕКС: Няма ти нищо. За сега.

КУЗМО: Заемам се, аз я намерих! Оставете всичко на мен.

АЛЕКС: Какво ще правиш?

КУЗМО: Имам човек в полицията. До довечера това тук ще е върху етажерката на собственика!

ТАТЯНА: Не се замесвай, дай я на управителя.

КУЗМО: /разпалва се /. Що за бездушни хора сте вие! Не мога да повярвам. Не мислите ли, че някоя измъчена душа на роднина сега страда? Малко внуче плаче за милата си баба която го е отгледала, а душата на нещастната покойница се лута в мрака и не може да намери утеха и спасение в отвъдното... след изпълнения с тежести живот на бедна вдовица.

КЕТИ: Така е, той е прав. Без погребение душата не може да се прероди и остава привидение.

ТАТЯНА: Кети е астроложка.

Никой не е особенно впечатлен от това изявление, освен Манчо.

МАНЧО: Така ли? Опасно ли е, че ядох от нея? В опасност ли съм?

КУЗМО: О-о, Астрология! Приятелят ми Чеслав също е астролог...

/действа решително /. Хайде Алекс, идваш ли с мен до полицията? Тъкмо ще ни е на път да се отбием в обущарницата.

АЛЕКС: За какво ни е да ходим в обущарницата?

КУЗМО: Ще ти обясня докато стигнем.

ТАТЯНА: Добре, вървете, и без това трябва да мина през редакцията. Купона свърши.

Стават, разотиват се. Манчо и Кети остават ма масата.

МАНЧО: /към Кузмо /. Ей, ами сметката?

КУЗМО: Аз съм инвалид, утре от червения кръст ще им изпратят чек. /прави знак към бармана,че всичко е наред и тръгва /.

/извръща се към Кети астроложката /. А ти внимавай с него! Казаха ли ти, че е опасен архитект?

МАНЧО: Защо ме сполетяват такива беди?

 

сцена 2. "МИКСЕРЪТ НА ЖИВОТА"

екстериор. улица-ден.

Алекс и Кузмо вървят и разговарят. Кузмо държи урната пред себе си с 2 ръце.

 

КУЗМО: Ей виж, плакат на Салвадор Дали в София, ще има изложба.

АЛЕКС: Кол-ко сюр-реалиссти са нужни за да се завие една крушка? Отговор: КрУша-тАааА!

КУЗМО: РРРиии-батааа!

АЛЕКС: Ей какво става с оня бизнес с приятеля ти Чеслав? Голямата идея?

КУЗМО: Кой бизнес?

АЛЕКС: Ами, сакото с качулка.

КУЗМО: Нищо, движи се. Ще я допълним със смокинга с възглавничка.

АЛЕКС: Фешън новост? Какво е това?

КУЗМО: Ами то е нещо което те улеснява при сядане: дебела подплата отзад, все едно имаш възглавница отвътре. За официални случаи.

АЛЕКС: Аха, разумно. /сочи куртката му /. Това от новата колекция ли е?

КУЗМО: Това ли? Не. Наследство. Тъкмо щях да ти разправям: бях скрил едни неща преди време на тавана иии... /заглежда се /.

АЛЕКС: Неща? Какви неща?

КУЗМО: Едни плавници, и като се качих да ги потърся го изрових заедно с разни неща от един сандък. На дядо ми е! Носел го е на бала си. После е влязъл в лагер.

АЛЕКС: И той ли? Има ли човек в семейството ти който не е бил в затвора? Чакай малко, от бала си е влязъл в лагер или е влязъл в лагер със сакото?

КУЗМО: / замисля се /. Със сакото.

АЛЕКС: Значи на дядо ти. За това ли мирише толкова странно? Мислех, че е от килията.

КУЗМО: От ареста? Луд ли си - било е 40 години в нафталина!

АЛЕКС: И защо го носиш?

КУЗМО: Как защо? Утива ми, не виждаш ли колко жени ме заглеждат?

АЛЕКС: /жест: че как не, много ясно /.

... Значи с Чеслав разширявате бизнеса? Защо не пуснете и собствена марка парфюм?

КУЗМО: /обмисля - идеята очевидно му допада /.

Внезапно мярва ма едно дърво некролог на странен човек. Спира и го разглежда. Повдига урната към него.

- Ъъм, дали не е този?

Алекс го дръпва за ръкава да продължат напред.

АЛЕКС: Кажи какво ще правиш в обущарницата?

КУЗМО: Нали ти разправям. Чуй сега, обличам аз куртката, бъркам тука в джоба, и какво намирам вътре: квитанция за поправка на обувки - работилница "Бай Петко и Маруф", улица, номер, ъхъ.

АЛЕКС: Какво, квитанция? От коя година?

КУЗМО: На дядо ми, от 72-ра! / вади я /. Виж, ето адреса, подпис, всичко... Тук сме!

Стоят и гледат очуканата ламаринена табела с надпис "Обущарница бай 5-ко и...".

КУЗМО: Без Маруф. Добрее.

АЛЕКС: Ии какво те кара да мисли, чее след толковаа, годинии... /опитва се да пресметне, но не може /.

КУЗМО: Нещо ми подсказва, има чувство.

 

Отваря и влизат.

интериор. обущарска работилница "Бай Петко"-ден.

Кузмо сумти и оглежда обстановката. Опира се тежко с две ръце на тезгяха пред майстора и гледа втренчено. На стената в дъното на помещението виси голям ръчно оцветен портрет на Сталин.

 

КУЗМО: /тържествено /. Дошъл съм за, това! /с театрален жест вади квитанцията и я плесва на тезгяха /.

Онзи я взима и доста продължително я изучава. После мълчаливо влиза в работилницата; дълго и шумно рови из стаичката, събаря предмети и мърмори. Връща се и изпитателно го гледа.

ОБУЩАР: /троснато /. Тези ли са? Добре, ще са готови вторник след шест.

Кузмо се завърта към Алекс, събира пръсти в някакъв водолазен знак "ОК, мисията е изпълнена" и го тупва по рамото.

КУЗМО: Видя ли! Пресантимана ми работи! Хайде, отиваме в полицията!

Излизат. Алекс гледа назад към обущаря недоумяващо.

АЛЕКС: Извинете, а какво стана с Маруф?

ОБУЩАР: /троснато /. Аз съм Маруф.

АЛЕКС: Вие сте Маруф. Ами тогава...

Кузмо го издърпва навън.

 

сцена 3. „ ДИАПОЗИТОР НА АСЦЕДЕНТА“

интериор. кварталният кофи-шоп - ден.

Междувременно Манчо и Кети са останали на масата и рзговарят.

 

МАНЧО: Аз, аз, не знам не трябва ли да отида да се прегледам в болницата? Да звънна ли на 112?

Ох-ох-ох, заболя ме главата!

КЕТИ: Спокойно, няма страшно; това е само пепел, нещо като въглен.

МАНЧО: Мислиш ли? Души ме! Не мога да... преглъщам.

КЕТИ: Да, била съм балсаматор. Безопасно е. Дишай дълбоко.

МАНЧО: ... Ее, поне имаш опит с умрелите. Ами ако нямам имунитет? Може да имам алергия?

КЕТИ: Успокой се, дишай... Трябва да си позитивен.

МАНЧО: Ох, ох... трябва да съм позитивен! Това как става?

КЕТИ: Ето така: поеми въздух, задръж...сега баа-а-вно изпускай.

МАНЧО: /изпълнява /. Не, как става да съм позитивен? На вкус не беше гадно. Малко като прегоряло пилешко.

КЕТИ: Най-добре пийни нещо и се разведри.

МАНЧО: Да, наистина от това имам нужда. Питие. /прави знак на сервитьорката/.

МАНЧО: /кашля много идиотски/. Ами аз имам сериозни основания да смятам, че може би бих искал да поръчам нещо. За пиене.

СЕРВТ: Алкохол?

МАНЧО: Мм, да, някакъв коктеил. Ако може с мента. Два! /към Кети /. Ти искаш ли?... Тогава три.

20 мин. По-късно.

МАНЧО: Уфф, не знам, напоследък така не ми върви , че чак... Онзи ден в закусвалнята вместо пилешки дюнер ми пробутаха те-ле-шки! И то за трети път подред! Не съм суеверен, но... Дали да не си направя некролог, а това де - хороскоп, хороскоп! Ти можеш ли?

КЕТИ: Няма никакъв проблем.

МАНЧО: Как става, трябва ли да дам кръв? Колко струва?

КЕТИ: 300. Но като за приятел на Татяна, за теб 150.

МАНЧО: 150...

КЕТИ: Алена взема 2000.

МАНЧО: Какво!? А не, 150 не е много. Че кой и дава 2000?

КЕТИ: И аз това се чудя.

Сервират им коктейлите

МАНЧО: / прави се на забавен /. Наздраве!

/лапва сламката и духва през нея наобратно в чашата /. О, сложил съм си сламката наопъки! /обръща я и шумно сърба/. Ето, така е по-добре!

КЕТИ: .....

МАМЧО: Тая нищо не познава.

КЕТИ: Коя?

МАНЧО: От Битиви, Алена. Веднъж предсказала на един познат, че го очаква съдбовна среща с фатална черноока жена, жената на живота му. Помислил, че ще се влюби. А после някаква циганка му задигнала портфейла.

КЕТИ: Ти трябва да си направиш хороскоп.

МАНЧО: Амии... Я кажи, тези работи всичко ли познават? Не можеш ли да направиш изчисления и да разбереш на кого е била урната? Тоест покойника дето беше в клозета.

КЕТИ: Това няма начин, трябват изходни данни: географски кординати, тригони, час и минута на раждане. Астрологията е точна наука, почти като математиката.

МАНЧО: И аз винаги това съм се чудел като чета прогнозата във вестниците? Как така ще е едно и също за всички: Скорпион: "чака ви нещастие, но няма да умрете"!?

КЕТИ: Това са глупости, не може да се прави хороскоп така на едро. Как ти е гърлото?

МАНЧО: Кхъ, кхъ, по-добре. Да, и аз това си викам, все едно да определяш съдбатата по височината на човек или номера на обувките: всеки който е над 1.80 е склонен към нещо си там... А ако носите 42 номер обувки и сте 167 см. висок значи сте предразположен към кариера на диктатор, пуснете си фюрерски мустачки, като, знам ли, Наполеон? Вижда ми се адски тъпо.

КЕТИ: Така е. Явно си проницателен, с какво се занимаваш?

МАНЧО: Амиии... имам собствен бизнес.

КЕТИ: Твърде много шарлатани се навъдиха по медиите. Астрологията е прецизна научна дисциплина, не може да се злоупотребява, изисква се посвещение.

МАНЧО: Ами, не знам, нали, онази Оксана, мъжа и дето умря от спин, и после и тя изведнъж също стана астролог. Какво, да не би и астрологията да се предава по полов път?

КЕТИ: Оксана Хорват... не те съветвам да и вярваш.

МАНЧО: Няма шанс да започна. Добре де ами този Нострадамус, той как е правил хороскопи? Как е предсказвал бъдещето?

КЕТИ: Той е ясновидец. Един от най-великите. Знаеш ли, че е предсказал мобилния телефон. Казал е "Ще дойде време хората ще ходят и сами ще си говорят"!

МАНЧО: Защото излиза, че щом всичко е познавал значи е е знаел рожденния ден на земята и часа и, нали така? Нали е казал за края на света, трябва да е имал данни?

КЕТИ: /тук е на тясно / ... Нострадамус е голям пророк! Единственият! Чуй какво е написал:

" БЛИЗО ДО 2 ПРИСТАНИЩА. ЩЕ СТАНАТ 2 ПРОИЗШЕСТВИЯ КАКВИТО ОЩЕ НЕ Е ИМАЛО. ГЛАД , БОЛЕСТИ , ОСТЪР ШУМ И СПЛЕСКАНИ ХОРА. ТОГАВА ПЛАЧАТ ЗА КУБЕТО НА НАЙ- ВЕЛИЖДИЯ СЛЕД БОГ БИРУ!"

МАНЧО: За кубето на?... Какво значи това?

КЕТИ: Центурий, кодирано е - или 11-ти септември, или краят на света - сблъсъкът с планетата Небиру. Ето, казано е: Бог Биру -Небиру, планетата на смъртта! И шумерите! Те са знаели.

МАНЧО: За кое?

КЕТИ: За кулите близнаци.

МАНЧО: Да, кулите, и 2012-та. Направо настръхнах! Още два коктейла, моля!

КЕТИ: Кога си роден?

МАНЧО: Кой, аз ли... не си нося личната карта... Ами / казва съвсем наслука /. 9-ти декември. 11,15 вечерта.

КЕТИ: /записва си на салфетка / . Интересно, рожденният ден на Леонардо да Винчи! Коя година?

МАНЧО: ...Ъ-ъ осемдесет иии... първа.

КЕТИ: /прави бързи пресмятания /. Осмица, квадрата на Питагор... редуцираме до... Възходящ овен ли си?

МАНЧО: Надявам се. Ти кажи.

КЕТИ: Под знака на Марс - пълководец....

Така, значи си 9-ка. Което е число на съвършенството. Мъдрост, могъщество, магнетизъм...

МАНЧО: Тройно "М". Като името ми, и то започва с М.

КЕТИ: Да. Експлозивна воля, борбеност...

МАНЧО: Аз, доста съм борбен. В казармата често са ми казвали, че имам данни за борец. Баща ми навремето е тренирал.

КЕТИ: Гордост, себелюбие. Организаторски дарби... ръководни функции.

МАНЧО: Да да, ставам ме за шеф. Умея да мотивирам колектива.

КЕТИ: Добро число, има силни вибрации. Аз съм 3-ка: артист с талант на лидер. Пълна съвместимост.

МАНЧО: Е, и това ако не е добра новина! Отдавна беше време за добри новини. Значи си пасваме? Идеално!

КЕТИ: В момента не мога да ти кажа нищо повече. Трябва да изчисля аспекта на личния сигнификатор и деапозитора ти. Ще ми трябват няколко дни.

МАНЧО: Не е спешно. Диапозитора. Изчислявай, изчисли го хубаво. Искаш ли още коктейли?

КЕТИ: Не, благодаря, може би друг път, май трябва да тръгвам. Колко стана?

МАНЧО: Чакай де, къде ще тръгваш? Гледай, гледай - сега ще си извадя окото!

Алкохола го е ударил в главата и Манчо решава да я впечатлява с фокус: скрил е една течна сметанака в дланта си. Прицелва се и забива вилица в нея, все едно в зеницата си, като я прикрива в шепа . Течността гадно потича по лицето му и върху масата. Тя не го е очаквала. Шок.

МАНЧО: Видя ли? Видя ли?

Манчо забелязва, че всички от околните маси го наблюдават, надига се и отправя призив към тях.

Добри хора, много ви моля, не правете това сами в къщи! Освен, че ще е адски глупаво, не можете да го повторите повече от два пъти! Благодаря.

КЕТИ: /бърза да се изниже /. Ето ти визитката ми, обади се след вторник.

МАНЧО: Обезателно. Но ако изчислиш нещо опасно в хороскопа моля те предупреди ме веднага!

Кети си тръгва. Манчо се хили и се покланя с глава към публиката .

 

сцена 4. "БЕЗ УБИЙСТВА ПО СЛУЖБА"

интериор. кварталният кофи-шоп, ден

Алекс и Татяна са в кафенето и чакат другите.

 

ТАТЯНА: /позира /. Виж, мислиш ли, че има разлика? Според теб кой е по-добрият ми профил?

АЛЕКС: Трябва ли да има разлика?

ТАТЯНА: Винаги има.

АЛЕКС: Не се ли харесваш?

ТАТЯНА: 100 %. Но винаги може да е по-добре.

АЛЕКС: Мога да ти подаря пчеларска маска.

ТАТЯНА: Странно е, че имаш подобно нещо. Не говори добре за теб.

АЛЕКС: На бившето ми гадже е. Държеше като правим секс да си я слагам.

ТАТЯНА: /Пазбирам я. /нацупва се /. Мислиш ли, че, виж ми устните, ще ми отива ли така?

АЛЕКС: Колагенови устни, хилуронова киселина: одобрявам, но само ако си в програмата за защита на свидетелите. Все пак животът е над всякакви естетически критерии. Ти си криминален репортер.

ТАТЯНА: Добре де, обмислям някой корекции.

АЛЕКС: Защо не, дори можеш да запишеш и фолк песен после.

ТАТЯНА: Ха-ха!

АЛЕКС: Честно, много харесвам тия модерни женски усти, дето изглеждат сякаш са целували котлона, като на тази, Мара отварачката. Но има нещо, дреболия: понеже като общо впечатление това подобрение доста наподобява сфинктер, не знам дали няма известни основания всичко което притежателката им каже да се окачестви като пръдня? Иначе съм за.

ТАТЯНА: / слуша го много търпеливо/. Убеди ме. Реших, ще го направя!

АЛЕКС: На пук ли?

ТАТЯНА: Именно!

АЛЕКС: Добре.

ТАТЯНА: Да добре. Какво правихте вчера?

АЛЕКС: Ходихме с гаджето ти Кузмо до полицията да се видим с някакъв негов приятел.

ТАТЯНА: И?

АЛЕКС: Нямаше го. Каза, че ще го доведе направо тук по-късно.

ТАТЯНА: За онази урна?

АЛЕКС: Ахъ.

ТАТЯНА: За какво му е притрябвало да се занимава с тая глупост?

АЛЕКС: Е, той е човек който държи на семейните ценности. Или може би иска да гласува и да му трябват мъртви души?

А, ето ги, влизат.

Към масата идват Кузмо и ченгето Дангов - мрачен мъж с грижливо поддържани бакенбарди, облечен в шлифера на Коломбо, с маниери на изпечен тежкар. Кузмо държи в ръка голяма пиратка.

КУЗМО: Запознайте се, приятелят ми Дангов - ченге под прикритие. Той е от полицията.

ТАТЯНА: Здравейте. Татяна.

АЛЕКС: Приятно ми е.

КУЗМО: Тя е разследващ репортер.

Дангов не казва нищо, но си проличава, че не е много впечатлен от хора като нея, които си завират носа където не трябва . Сядат.

ТАТЯНА: /за пиратката /. Какво е това?

КУЗМО: Римска свещ!

АЛЕКС: "Римска свещ"? Това не беше ли поза от секса?

КУЗМО: Остави ме с твоите глупости.

Тържествено поставя урната на масата.

/КУЗМО: /към Дангов /. Виж, ето, казах ти, намерихме я в тоалетната.

АЛЕКС: Той я намери.

ДАНГОВ: /никакъв интерес /. Не виждам защо ти е да си причиняваш главоболия? На твое място бих я извърлил направо в канала.

КУЗМО: Ей, аз съм търсач на истината! А истината по някой път докарва главоболия . Както когато прекалиш с питиетата и на сутринта ти иде да си купиш гроб. Нали разбираш?

ДАНГОВ: /сякаш обмисля мотивите му /. Хм? / вади пура и дълго я пали /. Не.

АЛЕКС: Значи сте от полицията? Може ли да попитам нещо?

ДАНГОВ: Давай?

АЛЕКС: Убивал ли сте човек?

ДАНГОВ: / поглежда го косо /... На работа ли?... На работа не съм.

АЛЕКС: О!...

Кузмо е отворил урната, наднича в нея и а-ха да кихне.

ДАНГОВ: ... Други въпроси? / към Кузмо /. Не виждам как мога да ви помогна с това.

КУЗМО: Амии нали имате информатори, можеш да притиснеш този онзи.

ДАНГОВ: Нямаме информатори в клозета. Само в моргата...

Виж, сега не става, в стачка сме, ще ме натопят от синдиката.

ТАТЯНА: /пита от проф.любопитство /. Как така стачка? А престъпниците? Кой залавя престъпниците?

ДАНГОВ: Залавяме ги, а после ги караме да правят самопризнания. Онзи ден арестувахме един гратисчия и понеже не сме на работа го принудихме да се обискира сам, а след това и да се бие.

АЛЕКС: Разпит 3-та степен!

ТАТЯНА: Това не е ли произвол?

ДАНГОВ: Може и да е, но ние го убедихме, че става дума само за аеробика. Съжалявам, не мога да съм ти полезен..

КУЗМО: Е, жалко!

АЛЕКС: ... Ами Мето Илиянски?

ДАНГОВ: ...?

АЛЕКС: Дали наистина е жив?

ДАНГОВ: / след продължителен поглед с повдигната вежда /. Е, той също изчезна нали? Някой неща никога няма да излязат наяве, просто защото не са за разправяне. Не го чакаме.

Дангов получава код по станцията. Става.

/към Кузмо /. Изчезвам. Ще държим връзка по оная работа.

КУЗМО: /намигане /.

Дангов напуска заведението с клатушкаща походка, ръце в джобовете и димяща пура в уста.

АЛЕКС: "Оная " работа?

КУЗМО: С приятеля ми Чеслав движиме една афера.

АЛЕКС: В какво пак си се замесил? Каква афера?

КУЗМО: Повярвай ми, искаш ли спокоен сън по-добре е да не знаеш.

ТАТЯНА: На мен няма ли да ми кажеш ?

КУЗМО: Това значи да го разбере целия град.

ТАТЯНА: Аха. Тогава скоро не се надявай да ме .../ ​прошепва му нещо /. Гола.

КУЗМО: Ами ако те излъжа?

ТАТЯНА: Ще разбера., ти си слаб покерджия.

АЛЕКС: Е, отказаха ти и сега?

КУЗМО: Не мисля, задължен ми е.

АЛЕКС: С какво? Откъде го познаваш този? Прилича на, не знам, сякаш ми е познат от телевизията или от някоя книга

КУЗМО: Ами Чеслав пое вместо него на времето един куршум.

АЛЕКС: Какво-о?

КУЗМО: Дълга история. /и той вади пура и небрежно пали /.

ТАТЯНА: /разпъжда дима /. Не ми се слушат тези глупости. Трябва да се обадя до редакцията.

Напуска масата разминаваки се с Манчо, който сяда при тях.

ВСИЧКИ: Здрасти, сядай, как си!

АЛЕКС: Как мина срещата?

КУЗМО: Правихте ли секс?

МАНЧО: С кого?

КУЗМО: С онази астроложка.

МАНЧО: Е защо мислите, че искам да я чукам?

КУЗМО: Видях как ти текат лигите, изписано е на лицето ти.

МАНЧО: Е добре, харесва ми, какво толкова? Изпихме няколко коктейла и си поговорихме за астрология.

АЛЕКС: Не я ли покани у вас?

МАНЧО: Не, аз съм джентълмен. Предпочитам да се държа на положение една седмица, вместо да я врънкам за секс цяла вечер. Какво да и кажа: "Госпожице не ви ли се прави любов от пръв поглед"?

ДВАМАТА: Ясно. О да, ти си интелектуалец.

МАНЧО: Да бе, не ми е до това! Сега трябва да намеря 150 лв.? Е откъде?

КУЗМО: Защо са ти 150 лв.?

МАНЧО: Поръчах и да ми хаправи хороскоп.

Татяна се връща на масата.

АЛЕКС: Добре, казвайте какво правим с това? /урната /.

Мълчание; гледат урната.

МАНЧО: Аз... ами мисля, че можем да питаме Кети?

КУЗМО: За какво да питаме Кети?

МАНЧО: Тя спомена, че имала приятлка екстрасенс-психик, това е нещо като медиум? Сигурно ще може да помогне, те познават. А и е била балсаматорка.

АЛЕКС: Екстрасенс-психик!? Вярваш ли в това, кой ходи на такива глупости? Да питаме и бодливо свинче.

КУЗМО: Аз съм ходил. Преди, когато гаджето ми ми изневеряваше. Позна ми.

ТАТЯНА: Аз съм пас. Нито за нито против. Но бих дошла от любопитство. Само от любопитство.

АЛЕКС: О, да ти си пас за врачките, и про колагена. Против.

КУЗМО: Добре, какво, тогава да гласуваме! Вдигнете ръце.

Гласуват: двама за - Кузмо и Манчо, Татяна - въздържала се, Алекс – против.

КУЗМО: Решено е: двама срещу един. Отиваме. /изведнъж тропа с юмрук по масата /. Ами ако това е той!?

МАНЧО: Кой?

КУЗМО: Ето кой. Мето Илиянски! Човекът в урната.

Точно така, това е само работа за екстрасенс! Давай адреса; да ставаме!

АЛЕКС: Почна се. Глупости!

Надигат се.

ТАТЯНА: Сега ли? Веднага? Добре, вървете, аз няма да мога. Трябва да прескоча до редакцията. Възложиха ми някакво разследване.

Излизат навън.

КУЗМО: Какво разследване?




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 874744
Постинги: 368
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31