Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2011 19:52 - Мехурчетата на щастието (разказ)
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 1734 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.03.2014 10:55


image
 За пръв път чуках циганка чак на 30. Стана ето така. Няколко месеца след като излязох от затвора си намерих работа работа като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания управлявана от шайка холивудски еврей, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храната. Обичайното ми амплоа беше на арабски терорист - заради 11 септември и балканската ми визия. Макар и от скоро в бизнеса вече бях натрупал опит в няколко по-високобюджетни продукции с разните му там Сегал, Ван Дам, Кайтел, Килмър Ламас и кой ли още не от прехваления холивудски хайлайф. Но истински се впечатлих чак когато видях Ламона Банкс - звездата от сериалите. Ламона беше цветнокожа, имаше... Не ща да обяснявам коя е Ламона Банкс, който не я е зървал е нещастник и все едно не е живял. Съжалявам ги такива. Tя беше... всичко! Косата, глезените, очите, чувствените устни!... Толкова млада, толкова свежа и същевременно толкова зряла. Имаше бъдеще в нея, Оскара и бе в кърпа вързан някой ден. Отначало я възприех просто като страхотно парче и нищо повече. Обаче постепенно се увлякох по нея. Имам предвид в рамките на един работен ден, който в киното трае + 12 часа.

Ламона беше от щата Вашингтон. Чух да споменава пред хората от екипа, че майка и била индийка, а баща и американски мулат, бивша боксова звезда в полусредните категории, нокаутирана от Шугър Рей Леонард. Казвам ви, няма такава жена!

После режисьора ни строи пред стълбата на един бракуван самолет и аз се паднах през двама души от нея. Гърбът и излъчваше светлина. След обяд тя ми се усмихна и ми каза " Хе-лооу!" Нищо е да се каже,че беше прекрасна. Когато ме погледна дъхът ми спря. Аз не владея чужд език и само кимнах отривисто. Но се пресилих и се получи малко нещо като келнерски поклон.

Всички се тълпяха наоколо и. Нашите режисьорчета, асистентите, американските красавци - млади и по-стари, със зъби бели като порцеланови чинии, главния герой Дийн Кокран, каскадьорите, хората от екипа, всички. Ламона ги ги ослепяваше и насищаше с присъствието си целия самолетен хангар. Стоях отстрани и я гледах ли гледах, не можех да откъсна очи от снагата и. И така без да усетя отмина денят.

В следващите дни програмите ни се разминаха за малко и когато отново бяхме заедно на терен вече бях добре подготвен. Дадох най-доброто от себе си: 5 - 6 изящни и уместни фрази изпипани на почти съвършен английски: "Добър ден. Как сте?... Май нейм из... Ууд ю лайк ту... Ол Райт!" една от които истинска находка, взех я от приятел преводач: "Нау ай кент талк, бът тумороу ай ноу мор". Издебнах я сама и и я казах и тя ме попита за името ми. После се опита да го повтори "Коозмоо!?" Бях убеден, че чувам музика от рая.
Купих и малко бакла от едно пазарче. Това я впечатли силно. Изглежда много и хареса, защото забелязах как тайно я увива в книжка и я набутва между едни дрехи върху стола.

Въобще луднах по нея. Реших да ставам нов човек. Почнах всеки ден да правя по 25 коремни преси в серия и се снабдих със самоучител по английски. По цели нощи въртях на уредбата ориенталска музика изпълнявана на лютня. Направо пометох от сергиите всички дискове на " Budha bar", "Cafe del mare", " Chill out" и техните подобни. За нула време стаята ми се препълни с разните там "Упанишиди", "Веди", "Кама сутра" и прочее индийски бълвоч - не ги разбирах и четях, просто някак си ги свързвах с нея. В изблик на романтично вдъхновение написах първото си стихотворение на английски. Получи се. Смело, загадъчно и пестеливо: " This gay, am I?"

Вече вярвах в Бог! Е, поне му се молех.

Обаче, чуех ли да обявяват " Wrap!" сърцето ми преставаше да бие. Край на снимките - сбогом до някой друг ден.

Прибирах се сломен направо в къщи и пусках мачовете на Оскар де ла Ойя от старите касети. Ех защо не и аз не бях като Оскар де ла Ойа! Той беше толкова силен и бърз, чувствен и същевременно мъжествен. 100 %-ва звезда, истински продукт на шоу-бизнеса. Беше нещо много повече от шампион и атлет. Всъщност отдалеч аз малко приличах на него и дори го бях виждал на живо - преди години на един аматьорски турнир в Тампере. Гледах се в огледалото в банята и си представях какво е да съм на негово място. Дори без стотинка в джоба, изобщо не ме блазнеха парите му, стигаше ми славата. Жените го боготворяха, имаше стотици негови фенки около ринга. Мъжете го уважаваха и дори не му завиждаха, толкова бе недостижим. Оскар де ла Хойя бе рядко срещан хубавец и щастливец. Беше гений. Не само в бокса. Човек успял да превърне живот си в изкуство. Ех ако бях тренирал повече навремето!... Имах познат който два пъти се е качвал на ринга срещу него, и два пъти е губил. Но по точки. Сега е алкохолик.

Скачах от леглото и трескава пробвах някой от картечните му комбинации пред огледалото. Стоях в широка стойка с тежестта върху предния крак и дънех ляв прав по пердето в хола. После пак се къпех и лягах. Представях си как съм на ринга и тя ме гледа от първия ред зад моя ъгъл. Даа, утре непременно щях да пусна няколко ефектни комбинации във въздуха - ей така, небрежно, уж за разгрявка. Чудех се как ли би постъпил Той на мое място? Сигурно би я свалил ей така - Бам-Бам! - от раз. Нее, тя би го сваляла него. Дори самият Ван-Дам не важеше пред Оскар! Уфф, ама така се вживях в представите си, че дори малко взех да я ревнувам. Скапана работа, направо се раздирах от желание и безнадежност.

Едва дочаквах следващото утро. Въртях се цяла нощ в леглото и точно в 6 без 5 хуквах за рейса. Тичах отмалял, тананикайки на развален английски: "Ламона, о моя Ламона! Летс гив ит уан мор трай. Дон"т уонна сей гууудбай. Но, но, но, ноуу..."

Първата ми работа щом стъпен на снимачната площадка беше да се изперча с новите си мустаци и арабската си роба покрай караваната и. Не знаех дали ме вижда отвътре, но ми беше приятно да вярвам, че все пак хвърля по едно око към мен.

Влизахме на терен в халето, казвахме си, или пък не "Здрасти!" и всеки си отиваше на мястото. Тя сядаше с кръстосани крака на тапицирания си актьорски стол, сред равните ней, а аз върху един зелен военен сандък от снаряди в дъното - толкова далеч, че едва разчитах името и върху облегалката. След малко или той, главния герой, или продуцента отиваше и сядаше до нея.

Когато за първи път зърнах Дийн Кокран моментално се сетих за един абзац на Хенри Чинаски от романа му Hollywood: "Той не може да е от Ню Йорк. Главният герой е калифорниец. Калифорнийските играчи са тежкари, пичове. Те не изхвръкват като коркови тапи, първо успокояват топката и премислят следващия ход. По-малко паника. И под хлъзгавата им външност се крие убиец. Те никога не вдигат напразно пушилка..."
Е, Дийн нямаше ама никакви допирни точки с всичко това. Освен, че беше калифорниец. На мен ми напомняше по-скоро на изтекъл компот. Хубавец издялан от кравешко виме. Корав като ровко яйце. Готин по най-отвратителния начин. Поздравих го и повече не му обърнах внимание. Все едно го нямаше.

Един път тя си изцапа окото и аз находчиво и подадох бутилка вода. Благодари ми толкова мило. И след това се случи нещо странно. След някаква сцена Ламона дойде при мен, докосна ме и ме покани на кафе. Не я бях виждал да пие кафе с никой. Не и така, отделно. Без да се брои продуцента разбира се. Но той въртеше поне 50.000.000 еврейски долара и, е, ясно е.

Бяхме само двамата пред кетъринга. Гледах я, тя ми се усмихваше. Докосна ме по ръката пак. Изглеждаше замислена. Може би се канеше нещо да ми обясни, но не намираше начина? Бяхме толкова близо един до друг, усещах дъха и, облъхваше ме като бриз. Едва се сдържах и аз да я докосна и от смущение не смеех да я гледам открито. Дланите ми се потяха. Преди съвсем да се задавя от вълнение и казах: " Юу ар сътч а найс гърл, Ламона!" После без да искам го повторих. "Ооу, юу ар соу суйтти!" отвърна тя. Никога няма да забравя погледа и. И това беше всичко. Надойдоха разни хора от екипа да пият капучино и аз тактично си тръгнах. Така трябваше ако исках да и покажа, че се владея и заслужавам доверие. Върху един и същ периметър ние обитавахме различни светове.

"Може би всъщност тя скучае и само се забавлява с момче като мен ?" - казвах си. Защото точно така се чувствах до нея, въпреки, че бях навършил 30, от които 5 прекарани в затвора - като объркано момче. "Ти си актриса и играта е същността на живота ти - обръщах се към нея в мислите си аз. - Едва ли ли винаги си напълно откровена? Но нима има начин да разбера дали това е така? Но може и да си искрена? Или пък искреността ти също е роля? Кой знае? Колко му е да ми завъртиш главата. Но аз ще ставам комедиен писател и се уча да разгръщам сюжети, така че има ли изобщо начин някой да излъже другия? Невъзможно е. Аз със сигурност мога да опитам да преобразувам ситуацията, каквато и да е тя, в нещо позитивно. Поне от моя гледна точка. Така мисля. Даа, ето защо дори да не съм сигурен в мотивацията ти, аз пак ще бъда луд по теб".

Живеех на виенско колело. Издигах се и падах. Надявах се, копнеех... Хъм, тя като че ли виждаше нещо в мен? Дори не смеех да си го помисля. Толкова бях объркан, че на моменти ми се щеше да зарежа всичко. Да махна с ръка и да си тръгна. Дали не си въобразявах? Чувствах се напълно дезориентиран, смешен... Но все пак имаше нещо в погледа и. Знаех го.

Написах и писмо. Казах си остави сърцето да потъне в искреността и пиши. Един приятел цяла нощ се мъчи да го превежда на английски:

" Скъпа Ламона, луд съм по теб! Никога, никога очите ми не са зървали по-прекрасно същество от твоето! Походката, усмивката, жестовете, всичко. Ние българите сме тъпи и задръстени копелета, виж ги само другите, но аз не съм такъв, някой ден ще стана комик и писател. Моля те Ламона позволи ми да проникна зад фасадата, не ме мъчи повече и аз ти обещавам рая. Аз не знам английски, но какво от това, нима това може да е пречка? По филмите геройте се обичат и без думи... Ламаона! Ламона! Ламона! Кажи ми какво става с мен? Представата за толкова кадифеното ти тяло ме подлудява и ме кара да тичам на място нощем! Моля те, ще ми разрешиш ли, моя тайнствена африканска богиньо, да посетя караваната ти в удобно за теб време за да подържа ръката ти? Копнея да те притисна в обятията си и да изпия дъха ти! Искаш ли да пушим трева заедно, мога да доставя? Помни, готов съм на всичко за теб. Само не казвай на продуцента.
Ох как жадувам да слушам гласа ти и без думичка да разбирам да потъна в очите ти. Ако можех само да те отведа на плажа нощем? Ние тук имаме много хубава природа - на Арапя и Смокините. Мечтая да погаля песъчинките по тялото ти, да целувам мокрите ти солени коси, тайнствено разпилени под мен в плитчината. Да изпивам с очи извивките на смътно очертаната ти от луната фигура.
- Твой съм Ламона Банкс. От тук насетне съм само твой - помни,за мен други жени вече няма. Падам ти на колене.
I LOVE YOU Кuzmo Karayan".

Напъхах го в джоба си и цял ден събирах смелост, но така и не го дадох. Уплаших се.

Понятие нямах как да постъпя. Стана така, че една вечер посегнах към чашката. Докторите разбира се бяха ме предупредили, че ако пак се върна към старите си навици и вляза в запой изхода този път най-вероятно ще е непредвидим. Но аз явно бях преминал някакъв праг на обърканост и безнадежност и ми беше безразлично. Така че се отрязах. Не исках да пропадам и пак да стържа дъното, но не ми и пукаше за последиците. Не знаех езика, не можех да изкажа чувствата си и не откривах изход. Но най-вече не ми стискаше. Така беше с мен винаги щом вложех чувства, не се получаваше. Да краят се виждаше, беше близо.

И тогава случайно ми попадна оня разказ "Трохите на щастието" на Фитцджералд и реших да не похабявам живота си. Щях да действам преди да е станало късно. Трябваше, да предприема нещо. Нещо драстично!

След като обявиха "Lunch" тя остана на терен и не тръгна с другите към столовата. Аз седнах настрани върху декора и взех да я наблюдавам. Тя ме забеляза и ми помаха с ръка. След малко я видях да става и да се насочва към кетъринга. Това беше моментът. Тръгнах след нея и стана така че я настигнах точно пред клозетите. Наоколо нямаше никой. Казах и нещо и тя ми се усмихна. Знам какво искаше, сграбчих я. От изненада главата и се отметна назад, по-далеч от мен и ние загубихме равновесие. Паднахме заедно един върху друг, така както я държах през кръста - тя по гръб, а аз отгоре и. Изтресохме се здраво. Под нас беше разлято нещо мокри и сигурно мръсно защото не миришеше добре. Опитах се да скоча моментално на крака и да я дръпна, но се подхлъзнах и отново се стоварих върху нея. Този път я затиснах с корем през гърдите. Погледнах я от упор, в очите и се четеше неподправен ужас. Стиснах я за лактите и отново се опитах да я вдигна. Мълчеше, не знам защо, и яростно се бореше с мен, сякаш спасяваше живота си. Полата и подгизна и се набра на кръста разкривайки оскъдното бельо. Лицето и бе само на милиметри от моето. Толкова бе хубава. Поисках да и обясня, но се сетих, че не владея английски и от устата ми излезе само някакво задавено мучене. Накрая Ламона Банкс успя да ме отблъсне с коляно в гърдите и панически се затъркаля по земята настрани от мен. Красивият и кремав жакет вече приличаше на дрипа.

Насъбра се народ пред кетъринга, всички крещяха и ръкомахаха възбудено. Няколко души от осветителите ме дърпаха и бутаха към центъра на халето по-далеч от нея. Чувах риданията и, разбирах какво става, но не усещах истински нищо. Сякаш плувах под похлупак, отстранен в някаква изопачена аквариумна реалност. Плачеше ми се. Знаех какво съм направил. Никога повече нямаше дори да помириша Холивуд. Всичко свърши преди да е започнало. А имах такива планове. Провалих се - за кой ли път! А бях само на крачка от мечтата: също като в оная година дето станах гангстер и тъкмо пипнах първите добри пари ме предадоха на ченгетата. Точно така болеше и сега - като след прострелване. Направо кървях.

Първият асистент ми крещеше, като за повече убедителност или по навик вдигаше мегафона пред лицето си. Кастинг режисьорката налиташе да ме бие. Работата спря, отвсякъде заприиждаха хора.Някой ме дърпаха за яката сериозно разярени, други просто търсеха сеир. Аз обаче не им обръщах внимание. Погледнах единствено към Джоел Моралес, режисьора - той поне беше по-мъж от всички. Ако се съди по татуировките му. Посочи ми вратата на халето. Тръгнах към него, бях в безтегловност, безразличен и напълно спокоен. Какво повече имах да губя? С крайчеца на окото си мярнах Ламона, вече се бе съвзела и разгорещено обясняваше нещо на ебача си продуцента. Фиксирах Джоел в очите с най-безизразния си поглед. Той естествено не можа да го разчете и аз му отковах едно ляво круше в крачка. Само наклоних глава за миг вече го бях залепил плътно в брадата. Светнах го отстрани, точно където му се засичаше катинарчето. Джоел моментално подбели очи, миг по-късно тока му угасна и той се свлече абсолютно прав отвесно надолу, много по-бързо отколкото човек допуска. Коленете му здраво се треснаха в пода. Класически К.О., дори не се наложи да помръдвам с дясната.

Само че не го направих. Знаех че мога и поискам ли никой не би могъл да ме спре. Представих си го и толкова. Все едно се беше случило. Чувствах се във форма, силен и бърз. Аз владеех ситуацията. Не те. В този момент бях Оскар де ла Хойя и Роберто "манос де пиедрас" заедно. Чувствах го и разбрах, че и някой от тях го почувстваха. Вдигнах очи нагоре към прожекторите на тавана както правеше Оскар при съдийските наставления и разтърсих рамене.

Насочих се към изхода с високо вдигната глава - слизах от ринга сред глъчта на тълпата. Някакви хора от set dressing се отместиха встрани да ми направят път. Светлините ме заслепяваха, чувах рева на публиката. Бях загубил, но все пак аз бях шампиона. С едно движение дръпнах червената кафия от главата си и я оставих да се плъзне зад гърба ми. Почудих се дали да не си тръгна така както съм облечен с хиджаба, но се овладях и отидох да се преоблека.

Гардеробиерката ми подаде закачалката без да каже нищо. Преоблякох се в пълно мълчание. Още не бях гроги, но нямаше начин, щях да почувствам умората по-късно. Прескочих оградата на студиата и поех направо през полето към магистралата.

Крачех през тревите сигурно в транс и май хълцах. Молех се, Боже как исках да завали. "Сбогом Ламона Банкс, имах какво да ти дам, но ти не го разбра. Отхвърли ме с удар с коляно, там пред клозетите!"

Когато стигнах центъра вече бе късна вечер. Седнах в една открита бирария да пия бира. Изпих четири. И тогава ме осени оная безумна идея: Хванах такси и отидох на "Ботев" при проститутките...  Слязох от колата и взех бавно да се разхождам по тротоара. Никой, дори те, не ми обръщаше внимание, чувствах се толкова емоционално изчерпан, че все едно бях станал невидим. Избрах най-тъмната циганка (циганките и те са индийки, нали?) и и платих. Дадох и цялата си еврейска надница от 20 лв.. Тя ме заведе в мръсен безистен и веднага ми сложи презерватив. Каза че мога да я пипам по гърдите. Не беше лоша. Не повече от 19 годишна, стройна, с  хубав парфюм и коса като на фолкпевица. Може би ако се беше родила в Америка... Притиснах я с лице към стената, така приликата беше почти пълна, и залепих страстно устни към тила и. Вкарах и го злобно. Взех да я лашкам. "Ламонааа!" Блъсках, блъсках, блъсках. Имах страхотна ерекция. Но така и не можах да свърша.

Публикувано by Kuzmo Karayqn

 




Гласувай:
2
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 869425
Постинги: 366
Коментари: 491
Гласове: 546
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930