Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02 15:59 - Замразеният гл 9. Термобиоза & Нов Световен Ред
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.02 13:15


image

глава 9. Термобиоза & The New World Order

 

„22:20”

 

Kостадин разбута с крак инструментите върху тезгяха за да разчисти място, качи и другия отгоре и разкъса със зъби опаковката на последния стек бира. Трето денонощие не бе излизал от мазето. Все повече бутилки в телевизора се пълнеха с пикня. „Май трябва да проветря или да взема ароматизатор...  Я да видим к’во се пада?” Кострадин смъкна листа с църковния календар от стената:

„27 август, нов стил / 11 октомври, стар стил. Памет на Света Хрисагина великомъченица (около †304 год)...  Събор на Седемдесетте апостоли. Св. апостол Ерм († ок.166). Св. преподобномъченик Зосима и мъченик Атанасий (III-IV). Св. преподобни Теоктист Сицилийски, игумен (800). Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски († 1818)"

Бръкна в чекмеджето за инструкцията от Щерев и зачете на глас:
Крионика (нискотемпературно запазване не хора) кратко въведение:

Консервиране на продукти чрез анабиоза: … Забавяне на микробиологичните процеси… течен азот…  при – 192 градуса целзий… течен хелий… анабиотично състояние… забавяне на ензимните реакции… По степен на температурно въздействие различаваме:
а) охлаждане, в) замразяване…. Консервирането е всяка предварителна обработка, която има за цел да повиши трайността при съхранението. Чрез тези обработки се унищожават някои микроорганизми.

Съхраняването е съвкупност от специално създадени и поддържани условия с цел да се осигури количеството и качеството на стоките за определен срок.
Условията за съхраняване са:

  • Осигуряване на подходяща опаковка;
  • Подбиране на подходящо складово помещение;
  • Подходящо подреждане на стоките в складовото помещение;
  • Поддържане на подходящ режим – температура, относителна влажност и подходящ състав на въздуха.

Методи за съхраняване и консервиране на принципа Биоза:
Консервиране с С02
(наркоанабиоза): той задържа дишането а следователно и развитието на микроорганизми. Съхраняване на продуктите по този начин става кaто те се поставят в херметически камери и се вкарва определено количество С02, съчетава се често с охлаждане, за плодове зеленчуци, месо и др. Ценоанабиоза също привеждат микрооргазнизми в състояние на анабиоза, но това се постига акто се използва антагонизма между самите микроорганизми. Консервиране се постига чрез създаване на благоприятни условия за развитие на едни микроогразними (ползени); алфа по един или друг начин правят невъзможно развитието на други видове оргазними(вредни). Абиоза* липса на живот – с помощта на различни въздействия се унищожават микрооргазнимите (пастьоризация).
Шоковото замразяване с течен азот или въглероден диоксид на гъби, деликатни плодове или местни продукти гарантира пълноценен вкус и свеж външен вид след размразяване. Методът е ефективен, когато се налага транспорт или съхранение…”

„Ама тези какво, като зеленчук ли ще ме консервират? – озадачи се той. - Сигурно е някаква грешка? Да не би пък да е код?“
Прелисти следващите страници:

„Анабиозата е биологично явление на живите организми към неблагоприятни условия за съществуване. Частична анабиоза се наблюдава при висшите организми. Микроорганизмите могат да останат живи десетки хиляди години. В зависимост от методите, с които се постига, анабиозата бива 5 вида:

Термоанабиоза – при нея аналитичното състояние на микроорганизма се постига чрез понижаване на температурата, условията стават неблагоприятни. Основните два метода са чрез охлаждане и чрез замразяване.

Под охлаждане се разбира понижаване на температурата до около 0 градуса. Стоките трябва да се съхраняват при такава температура, но при някои този метод е недостатъчен, а при други зависи от трайността (млякото). Този метод не е много надежден, но е често употребяван.

Чрез осоляването (осмобиоза) се постига повишаване на осмотичното налягане на продукта… алфа е причина за обезводняване на микробните клетки, при това те спират да се развиват и не предизвикват разлагане. Комбинира се често с охлаждане… висока концентрация на сол, за това ниско концентрирана сол + охлаждане. Може да бъде сухо, мокро и смесено. Конесервиране с киселини вредните микроорганизми не понасят силно кисела среда преминават в състояние на анабиоза а някои загиват използва се най често оцетна сериста, силицилова и др. киселини … С помощта на различни въздействия се унищожават микрооргазними (пастьоризация), (термостерилизация)…“

„Хм, е добре де, как ще се съхрани съзнанието с осоляване, това възможно ли е? Гледай докъде напредна науката докато аз си стоя в мазето! “

* * *

Рано сутринта Костадин смачка с ръка последния кен бира, метна го зад гърба си и отвори кутията със спазмалгона. „Най-долното ли беше, най горното ляво? Хм, то разбери кое кое е, като го завъртиш. Да им имам системата на тия спецслужби. Сега трябва да гълтам цяла шепа. Ще си докарам някоя язва".

Според конспиративните теории които четеше в списание "Нова Ера" и "UFO инсайдър" светът така или иначе скоро щеше да свърши. Дали чрез ултралъчение или по някакъв друг начин, но събитието беше предстоящо. Просто се чувстваше, че Апокалипсиса е близо. Пишеше го и в свещените писания, а техните пророчества не можеха да бъркат. Всичко съвпадаше с текстовете: числото на Звяра 666, 11 септември, Сорос, Рокфелер и Ротшилд - Световното правителство, WikiLeaks и острова на педофилите на Джефри Епстейн, измамата с кацането на луната...

"Ами джендърите на Сорос! - сети се Костадин. - Ето, щом жената на Обама беше мъж светът със сигурност отиваше по дяволите! Ами оня геронтофил Макрон! Сигурно в Белия дом вече чукат и умрели!"

Костадин знаеше почти всичко за опасностите от биооръжията, азиатския вирус в Ухан, Спина, Еболата. Беше чел Протоколите на Сионските мъдреци, даже ги имаше някъде, но не помнеше къде са. Истината беше, че такива като него нямаха място в Третия Райх - истинското име на Новия Световен Ред. Във всяка диктатура интелигентните ги премахват първи. Ако по някаква случайност войната се разминеше Можеше да е Небиру или космически астероид.

"Тя така е изчезнала и Атлантида!  БАМ! И на сутринта, хоп - няма я! Все едно са гащи на простора."

Дори наскоро беше чел, че Финландия не съществува. Че Япония е измислила в заговор със Съветския съюз „сушата“, наречена Финландия, където всъщност е вода, за да ловят риба без ограничения. След това рибата е била транспортирана през СССР под прикритието на продукти на Nokia и, че ООН също е участвала в измамата на международната общност.

Ами глобалното затопляне и радикалния ислям - да, краят беше близо!

От друга страна веднъж захапали службите нямаше да го оставят на мира, това го знаеше със сигурност. Нощните преследвачи не му се виждаха чак толкова страшни, но какво щеше да прави, ако публикуваха видеото или пак му откраднеха колелото? Щяха да му скапят бизнеса. Силно развитата му интуиция, придобита в множество разправии с изнервени клиенти му казваше, че този път ситуацията е безизходна. Нямаше да му се размине както обикновенно с няколко шамара.

"Абе я майната му на всичко!" - каза си той. Погледна още веднъж снимките на бъдещите си партньорки и извади от джоба си монета. Опря я в тезгяха затискайки я с показалец и я перна със среден пръст. "Ези" помисли си. Монетата дълго се въртя и накрая падна легнала - ези. После повтори операцията още 2 пъти - пак ези.

"Значи тръгвам! Е, Костадине, кажи сбогом на второто хилядолетие след Христа!"


image


гава 10. Преследването

Таксито се покачи с двете колела на тротоара и спря плътно до входа на кооперацията; вратата му откъм неговата страна беше отворена. Костадин понечи да се вмъкне при Щирев, който го чакаше отзад с папка върху коленете, но се сепна:
– Ей, мазето забравих да заключа!
– За какво? – опули Щирев.
– Абе за всеки случай. След време може да се върна.
– Кога, след 1000 години?
– Ми що, не се знае.
– Давай бързо!

Костадин изтича надолу и след минутка се пъхна запъхтян отзад в купето. Дебелата таксиджийка с гердана, която го следеше през изминалата седмица, изви врат към него от шофьорската седалка.

– Сложи си това – подаде му една женска забрадка Щирев и нареди на дебеланата: – Направи две обиколки на квартала, излез на булеварда и карай на запад.
– Значи и тя е от ваште? –  вирна напред брадичка Коста.
– Да, наш човек.
– Нея нали няма да я замразявате?

Щерев го изгледа като малоумен и остави въпроса без коментар.

– Не могат. Много съм дебела – обади се таксиджииката.
– Каква е тая торба на гърба ти? – попита Шерев.
– Мешка с разни неща. За бъдещето.
– Какви неща?
– Книги, спрей за насекоми, рибарски кукички, пуловер, малко подправки. Библия. В едно списание пишеше, че ….
– Добре, прочети това и подпиши – прехвърли му папката от коленете си Щерев.

Таксито зави по „Иван Асен”, после вляво покрай оградата на Военна Академия, още вднъж в ляво и след това се насочи надясно по Евлоги Геогриев.

– Изглежда чисто – извърна глава да огледа отзад Щирев. – Дай по „Оборище” и завърти пак за всеки случай.

Колата подмина следващата пряка и отново влезе в квартала.
Коста стегна краищата на забрадката на възел под брадичката си и разгърна документа:

Документ за съгласие за доброволна хипотермия

– Ето ти химикал – бутна му го в ръцете Щирев. – Чети и подписвай. Спри ето там, до телефона – нареди на дебеланата той. – Ще се свържа за инструкции. Не гаси двигателя, връщам се веднага.

Таксито се прилепи до бордюра. Щирев слезе и докато ровеше за фонокарта огледа булеварда в двете посоки.

Костадин задъвка химикалката:
Аз, долуподписаният …. / трите имена/…. Собственоръчно, в ясно съзнание и по собствена воля, се съгласявам да бъда дълбоко замразен в името оцеляването на човечеството… „

– Мамка му! – таксиджийката измуча и блъсна с рамо вратата.

В следващите 3 секунди, с неочаквана за килограмите си пъргавина, успя да се измъкне странично и да преодолее разтоянието до телефонната кабина. Някакъв мъж със спортен шушляк се намираше вътре при Щирев и двамата си разменяха удари. В ръката на нападателя просветна тактически нож с извито острие. Щирев се отбраняваше с длани и лакти и нанасяше ъперкъти и къси крошета в корпуса на противника си. Онзи се опитваше да го разреже, но поради тясното поространство ударите и на двамата нямаха достатъчен ефект. В този момент дебелата таксиджийка се спъна и полетя напред или приложи техника от сумото, но от сблъсъка с масивното и тяло кабина се преобърна заедно с мъжете вътре и те се стовариха на земята, вкопчени един в друг. Дебелата свали гердана от врата си и с няколко замаха разби прозрачната плексигласова преграда, което я отделяше от биещите се. Докопа  нападателя, сграбчи го за врата, усука ръце около него и го задуши с ключ. Чу се как врата му изпращя. Шерев и помогна с крака като го изтласка навън и се освободи. Всичко се случи толкова бързо, че никой от преминаващите по булеварда автомобили дори не намали да види какво става. Двамата завлякоха нападателя във входа на близката кооперация и го изоставиха проснат на площадката.

– Ти стой в колата!  – нареди му Щирев като се върна.

Двамата с дебеланата застанаха при предния капак, дишайки тежко и нервно се заоглеждаха в двете посоки на булеварда. Ръката на Щерев висеше край тялото му и от дланта му капеше кръв. Изведнъж от завоя на „Шипка” изкочи черен ван „Митсубиши” с тъмни стъкла и се насочи косо насреща им. Двама мъже с ризи и закопчани догоре черни кевларени елеци се подадоха от него и им помогнаха да се натоварят вътре в движение вътре без да спрат.

–  Давай към… – не можа да чуе местоназначението Коста. –  Следвай запасния маршрут!

Единия от мъжете бръкна в сак между краката си и му подаде противокуршумена жилетка. Костадин забеляза вътре много оръжия. Мярнаха му се приклад на разглобяема пушка, пълнители и кутии с патрони.

– Облечи я – нареди му Щирев. – Искам да заемеш позиция като при аварийно приземяване – свит, главата между коленете. Не шаваш и не дишаш, докато не ти кажа.
Костадин веднага изпълни нареждането.

Двигателят изрева и излетяха от завоя с мръсна газ. Следващите пет минути преминаха в пълно мълчание. Чуваше се само работата на двигателя при смяната на скоростите.

– Какво става, ранен ли си? – попита някой.
– Повърхностен разрез, не засегна голям съд – спокойно отговори Щирев. – Ще го тампонирам. Мини на резервна честота.

Чу се тон от включване на радиовръзка: „ Вале Каро, обади се.” Отсреща отговориха: „ Чуваме ви.” – „Поеми ни от Мадрид” – „Разбрано… Зелено след 18. В кафяв „Нисан” сме, движим се в локалното.” –  „Окей.” – „Изчакваме трамвая. Сега!”

Шофьорът настъпи газта. Костадин усети раздрусването от трамвайните релси.

– Изправи се – бутна го по рамото Щерев. – Искаш ли цигара?
– Какво беше това, бе!
– Нали ти казах. Доброто срещу злото.
– За малко не напълних гащите.
– Да не загуби декларацията?
– Н,не – чак сега Костадин забеляза, че все още стискаше листата в ръце.
– Подпиши я.

Без да мисли Костадин надраска някакъв разкривен подпис.

– И тук – посочи му агента. – Кво, уплаши ли се?
– Малко. Мога ли да сваля забрадката? Направо заврях с нея.
– Не още.

Шофьорът натисна кратко клаксона и даде леко назад.

– Какво става? – заозърта се Щирев.
– Ремонтни работи. Подменят настилката. Тая алчна курва, кметицата! По три пъти преправят.
– Мама и да еба, крадлата плешива!

Група от пътното беше разположила ограничителни конуси покрай голяма купчина пресен асфалт в дясното платно преди моста „Чавдар” Двама души отъпкваха кръпка с ръчен компресор. Други няколко се подпираха отстрани на лопати да помагат със съвети. Пред тях пътя се стесняваше рязко от сигнализация и метални заграждения.
– Да ги ебъ в… Давай, подмини ги през островчето.

Ванът се люшна на една страна, когато прекачи бордюра и се заклатушка по тревата. Веднага трима от работниците захвърлиха инструментите и се затичаха напред, бъркайки по джобовете си. Този с компресора го пусна и се опита да блъсне под гумите им едно от подвижните метални пана. Ванът го събори и рязко изви в отбивката към бензиностанцията. Мъжете в работни комбинизони и светлоотразителни жилетки тичаха след тях и крещяха нещо наразбираемо. Не се чуха изстрели, но няколко попадения тежко изтракаха в задната врата и бронята. Странно защо обаче Костадин не видя дупки през които влиза светлина както е по филмите.

Паркираната в локалното цистерна ги прикри от огъня. Щом я задмина ванът изскочи на шосето, ускори максимално и разстоянието им от мястото засадата нарастна светкавично.

– Тия асфалтаджии защо стрелят по нас? Ще ми обясниш ли какво става?
– Нощните преследвачи. После ще ти обяснявам.
– Ама те и денем ли преследват?
– Млъквай!
„По ген. Николаев, чисто е.” – докладваха по станцията. „Обстрелваха ни.” – „Знаем. Завийте веднага след жълатата кооперация и влезте в паркинга. Ще ги поемем.” – „На 100 метра зад нас, в сивия пикап” – информира един от мъжете и приклекнал зае позиция при задната врата.

Ванът набра скорост по почти празния булевард. Сивият пикап също ускори след тях и разгони минувачите от пешеходната пътека. Внезапно едно спряло „Пежо 605” потегли без предупреждение от най-дясната лента и го блокира. Чуха се пронизителни спирачки и трясък. Около 300 метра след кръстовището пресякоха разделителната тревна площ на място с липсваща мантинела и преминаха в отсрещната лента. Насочиха се към заградена жълта кооперация и след като я подминаха влязоха в подземния паркинг на новострояща се многоетажна сграда с надпис „Артекс“ на фасадата. На второ ниво в него имаше само една кола: сребристо кабрио “Nissan Z” с две момичета с големи тъмни очила, облечени като за фолк концерт. Не изглеждаха на повече от двадесет. Едната държеше на коленете си виолончело. Щирев им махна. Тази зад волана се приближи и той и даде нещо.

Изчакаха 15 минути, после Нисана потегли и те го последваха. На булеварда двете коли отново пресякоха напряко през тревната площ и отбиха на изток.

„Минете по „Ситняково. Имат кола пред офиса на „Алианц” – обадиха се по станцията. Нисана зави надясно към тунела. Ванът го следваше на около 30 метра. „Ще излезем по Цариградско. Посрещнете ни в локалното при билборда на „Армеец”. – „Разбрано.”
Ускориха и навлязоха в тунела. В далечината зад тях се появи мотор с двама души и бързо взе да ги настига. Когато се изравниха задния разгърна якето си и в ръката му се появи оръжие – десантен автомат с къса цев. Изви тяло и го насочи встрани. Кабриото моментално наби спирачки и се отклони рязко към него. В моментът в който стрелецът набра спусъка момичето размаха виолончелото и го удари през ръцете. Автоматът изхвърча, моторът се наклони рязко на една страна, повлече водача, който не можа да го удържи и машината загуби равновесие. Моторъта поднесе, подхлъзна се и се запремята по асфалта. Каската на стрелеца рекушира между двете коли и излетя нагоре.

– Улучиха ме! – гърлено изхриптя единият от мъжете във вана, преви се и застена.
– Дръж се, Нако – наведе се над него другия и трескаво го заопипва.

Костадин не осъзнаваше напълно какво става, просто регистрираше събитията без да има време истински да се панира. Само когато видя кръвта по шията на ранения мъж внезапно го сви стомаха и силно му се присра.

– Аз, такова… – обърна се той към Щирев, не можа да се сдържи и тихо пръдна.
– Шшш!
– Ъъ…
– Не сега!
– Ама много ми се приака. Да не кежеш после, че не съм те пре…
Ширев го изгледа кръвнишки –  Ще сереш в храстите като излезем на околовръстното!
– Ама това са естествени нужди.
– Стискай!

„Автогарата”- обадиха се по радиовръзката.
– Карай на Подуене  – нареди Щирев на шофьора.

Водачът смени предавката и направи няколко маневри. Раненият Нако хриптеше тихо превит на две между седалките. Другият мъж извади от сака оптическа карабина и сръчно се зае да я сглобява. Щирев наблюдаваше през страничното прозорче. Ванът успокои скороста като наближиха автогарата. Няколко групи пътници се бяха разположили по пейките около спирките или насядали на сянка по бетонните кашпи под дърветата. Един двама се подпираха на стената.

– Ето го. В ляво, с жълтата риза. При колоната. – Щирев напрегнато се взираше в тълпата.

Последва безшумен изстрел през процепа в страничното стъкло. Гилзата изтропа на пода и един мъж се хвана за гърдите и се свлече по лице.

– Свалих го.
– Не този! Другия! – извика Щирев. – Другото жълто. На без десет. Абе ти далтонист ли си?

Стрелецът объркано се пулеше ту към спирката, ту към Щирев.

– Да обърна ли? – попита шофьора.
– Давай, нямаме време. Ще го поеме втория екип.

Около свлеклия се по очи мъж се скупчиха хора. Никой не разбра какво точно стана, само един човек с пясъчна риза сред тълпата се прикри с куфара си и притича зад боклуджииския контейнер.

Без да увеличава много скороста ванът подмина автогарата и след подлеза направи обратен завой. Върнаха се отново на булеварда, престроиха се в лявата лента на светофара на „Мадрид” и преди моста отново се включиха в „Ситняково”. Заради камерите на посолството намалиха и изравниха скороста успоредно с трамвая и караха така покрай линията до светофара. На кръстовището заобиколиха един автокран по тротоара. Поеха по булевард „Еминеску” и се включиха в Цариградско при детелината на „алея Яворов”. Движението не беше натоварено.

Малко след Окръжна болница кабриото изостана; зад тях се появи кафяв седан. „Проверяваме паркинга на Метро. Спрете и изчакайте. Пращаме ви екип за Нако”- уведомиха ги по станцията. Ванът намали и отби извън банкета. Веднага зад тях спря Москвич баничарка и двама души изнесоха ранения в безсъзнание.
„Окей, чисто е, давайте”.
Потеглиха отново. Движението отпред оредя съвсем. Малко преди резиденция „Врана” настигнаха една хидравлична платформа с лебедка, върху която се поклащаше катастрофирало червено Мини с цветовете на английското знаме на покрива. Дясното платно беше заето от рейс и се наложи да се залепят зад нея.

– Свирни му на тоя – обади се Щирев.

Шофьорът натисна клаксона и в този момент Минито се друсна и се изсипа от платформата пред тях.

– Внимавай пада!

Последва удар, но скороста им беше ниска и минито се оказа твърде леко за да ги спре. При сблъсъка се прекатури странично и една насрещна кола с трясък го помете и изхвърли далеч зад гърба им. Рейсът наби спирачки след удара и ванът се промуши напред в освободеното пространство. Шофьорът стъпи на газта и светкавично се изнесоха от мястото на катастрофата.

За да избягнат естакадата за „Тракия” преди мотел „Черна котка” свиха по стария Лозенски път към околовръстното. Като се отдалечиха от шосето спряха да огледат пораженията по колата и откъртиха решетката. Ударът ги беше засегнал сравнително леко.

– За малко да ни нацелят – плю на земята шофьорът. – Добре че падна под ъгъл.
– Имаха камера за задно виждане – обади се другият мъж.

Костадин пи вода и се задави. От страх устата му беше пресъхнала напълно.

Поеха  на север по околовръстното, подминаха магистралата и при табелката „Варна” продължиха в посока Казичане. Пресякоха жп. прелеза и продължиха покрай хидропака. Подминаха индустриалната зона и в самия край на селото се отклониха на североизток, покрай някаква редица оранжерии в дясно от пътя. Обърнаха пак посоката,като заобиколиха последните обитаеми къщи и излязоха край изоставен вагон-цистерна край релсите на старото локомотивно депо. Завиха в ляво по черния път край тях и хванаха коловозите през полето в посока гара Елин Пелин.
Пътят беше изровен от селскостопанска техника; движеха се бавно и с клатушкане. След около половин час се показа Лозенският манастир. Подминаха го и след 200 метра спряха.
В гората край гробището на манастира ги чакаше военен ЗИЛ 131 с леген. Шофьорът с разкопчана до пъпа риза, седеше на повален ствол от оградата и пушеше ръчно свита цигара. На Костадин му заприлича на местен циганин. „Ама и агентура имат тия служби! Това се казва маскировка.”
Прехвърлиха чантите в кабината при него. Коста и Щирев се метнаха отзад в легена. Вътре имаше остастъци от засъхнал бетон и селскостопански инвентар – две вили, лопата, счупена коса и бали за сядане. Щирев свирна, Зила се заклатушка под листата на дърветата и скоро излезе на открито.

Отпуснаха се уморено и облегнаха гръб на каросерията. Костадин се опита да запали цигара, но ръцете не го слушаха.

– Как е ръката?
– И по зле съм бил. Ще се оправя.
– Ранявали ли са те преди?
Щирев не отговори.
– Кажи, убивал ли си хора?
– Как, по служба ли?
– Е как иначе!
– Май доста филми гледаш.
– Кажи де, нали заминавам, не мога да разкажа.
– Ако ти кажа после ще трябва да те убия.
– Значи си.
– Случвало се е, но всички си го заслужаваха.
– Трудно ли е?
– Не.
– Не?
– Бяха врагове на родината.

Зилът бавно заобиколи голяма локва.

– Слушай, искам да те питам още нещо – обади се след малко Коста. – Тия преследвачи защо толкова искат да загинем, нали и те ще умрат с нас?
– Те искат да умрат.
– Как така?
– Абе, тъмни сили. Не е важно на тях да им е добре, искат на другите да им е зле. Франкмасони.
– Хм?
– Ама няма да им се получи. Сега като влезеш във фризера и край с плановете им.
– В кое?
– Това де, в хибернационната камера – криогенератора.
– Значи са нещо като Сатанисти?
– Да, абсолютно – подхвърли му запалена цигара Щирев. – А ти вярващ ли си?
– Ами… Не знам дали е точно Бог, но има нещо.
– И аз така мисля, има. Не може да няма. Виж Корана, не го разбирам.
– Преди много вярвах в Исус и ми беше по-добре. Има ли го, няма ли го, все тая, че не съществува, щом вярваш в него.
Щирев се замисли: – Как така?
– Ами това е въпрос на вяра. Не е наука. За някой хора това е достатъчно. Лягат си вечер, събуждат се и Бог е там. И той бди над тях и ги закриля. И аз бях така. А сега се събуждам и какво – само чорапите ми край леглото. Преди поне имах сутрешна ерекция. А сега…
– Какво, и ерекция ли нямаш? Млад си още.
– Абе имам, ама… рядко я използвам?
– Е, в бъдещето ще си отживеш.

Костадин се озърна и за всеки случай се прекръсти.

– Не знам, сигурно защото всички сме грешни, за това се стигна до тук с това лъчение. Но пък като сме направени от кал… Може би, ако Бог беше използвал по-качествен материал, щеше да излезе от нас нещо…
– Може би.

Подминаха няколко разрушени селскостопански постройки и наближиха гара Елин Пелин. Оттам камионът зави в южно направление все покрай линията, покрай ред овошки по второкласен път до Нови хан.

– Наближаваме вече – обади се Ширев и го тупна по коляното.
– Уфф, гъза ме заболя.

Камионът с ръмжене влезе в Нови Хан. Мярнаха се някакви складове, купчини тухли, разнебитен мотел, после читалището или кметството и излязоха на старото пловдивско шосе.

СЛЕДВА >
глава 11. „Нектар Витамина“

 

image

 

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 794676
Постинги: 324
Коментари: 477
Гласове: 516
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031