Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2014 20:27 - Давай го полека част III (ситуационна комедия)
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 1260 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 18.06.2014 21:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Историята дотук: Манчо отново си е паднал по неподходяща жена. Приятелите му му "помагат" да я срути. Алекс се натъква на странен глас бълващ театрални монолози от вътрешността на улична тоалетна кабинка. Кузмо си купува прекалено ексцентричен панталон и го носи на поправка. Алекс е написал пародия на реклама, но са му откраднали идеята и той мисли да съди продуцентите. Татяна трябва да пише статия за дефектния френски силикон. Всички се събират на вечеря в изискам ресторант и провеждат интервенция на Манчо.
Част 1: kuzmo.blog.bg/zabavlenie/2014/05/18/.1257999  

 

9. 

“Hello ladies”

екстериор -  градска улица./ интериор - колата на Алекс - ден.

(МАНЧО, АЛЕКС)

Върху покрива е качен незакрепен матрак „
Dormeo”, Манчо е подал ръка да го придържа, това му коства ужасни усилия. Облечен е с потник.
Алекс е накарал Манчо да придържа матрака с ръка през прозореца. Гледката е идиотска и целта му е да го изложи.

МАНЧО.  Какво е толкова спешно? Защо и е на баба ти стария ти матрак?

АЛЕКС.  Казах ти, ударила си е гърба във ваната, нуждае се от рехабилитация. Този е ортопедичен.

МАНЧО. Не ми се вижда особено ортопедичен.

АЛЕКС.  “Dormeo” e. Само го дръж здраво да не падне. Внимавай, завивам...

МАНЧО.  Приличам на Тарзан от джунглата! 

екстериор - „Nello Ladies” открито заведение, модерен коктейл бар в центъра с много саксии. Касандра е в компанията на 5 -6 приятелки. 

АЛЕКС. Ей, ще слезеш ли да вземеш вестник. Виждам лафка.

МАНЧО. Къде?

АЛЕКС. Ето там има. 

Момичетата отдалеч са забелязали странната сцена с приближаващата кола и клатещият се върху покрива и матрак и се смеят. 

ПРИЯТЕЛКА.  Ей, вижте, вижте! Някакъв идиот с матрак.

ПРИЯТЕЛКА.  Сигурно е тръгнал на среща.

Алекс отбива и нарочно спира рязко, като кава бордюра и матрака се изхлузва напред. Манчо ядосан излиза да го вдигне, като му тегли няколко ритника.


КАСАНДРА.  О, Боже! Това е онзи идиот за който ви разказвах. Дето ме сваля.

ПРИЯТЕЛКИ. Смях. 

МАНЧО. / към Алекс/. Хайде, помогни ми!

Вдигат матрака и го поставят на покрива. Манчо отива за вестник. Вижда как всички маси в заведението го гледат и се чува смях. Забелязва Касандра и и маха от място.
 

МАНЧО.  О, здравей, Касандра!” 

Момичетата изпадат направо в истеричен кикот.

ПРИЯТЕЛКА. Годеника ти си е донесъл креват!

 

11. 

Автентичен фолклор  

интериор – кафенето – ден 

(МАНЧО, КАСАНДРА)

Манчо влиза в кафенето с динята. Отива небрежно към Каси. Казали са му да бъде загадъчен. 

МАНЧО. Здравей, аз съм Манчо... Или пък, може би, не съм?

КАСИ.  Знам кой си. Но не знам какво си мислиш, че правиш с тези дини?

МАНЧО. Ъъъ, имам среща с приятелите си, а тях ги няма.

КАСИ.  Динено парти ли ще правите или това са гаджетата ти?  

Манчо  се опитва да изрази нещо с жест, отваря ръце и изпуска дините. 

на следващия ден  

Манчо отново заговаря Касандра.

Облечен е в риза с къс ръкав, имитация на змийска кожа. Има издутина отпред, пъхнал си е патладжан и е обул чорапи и сандали 

МАНЧО. Ей, Касандра, знаеш ли откъде мога да си купя хубави евтини круши?

КАСИ. Защо реши да питаш точно мен?

МАНЧО. Ами, ти разбираш от плодове, нали така? /посочва банана в ръката и/. 

КАСИ. ... Минавай към следващшият въпрос. 

МАНЧО. Амии, искаш ли двамата с теб да поизлезем? 

Понечва веднага да го отреже, но, обмисля нещо.

КАСИ. ... Слушай, дребен, искам да ме оставиш на мира. Навърташ са като пръдня около мен. Следиш ме с поглед; не се чувствам спокойна когато си наоколо, излагаш ме пред познатите ми, това трябва да приключи!

МАНЧО.  Ей, виж, какво ще кажеш да го обсъдим на разходка?

КАСИ. ... Не си ли малко нагъл?

МАНЧО.  Знаеш ли, Касандра, ако ме харесваше наполовина, колкото аз теб, още утре щеше да ми направиш предложение.

КАСИ.  На теб? За какво?

МАНЧО.  Заа... брак.

КАСИ. /гледа го продължително/. Окей, дребен,  ще дойда/идвам с теб, но само за да изясним нещата... Хайде. /тя го издърпва навън/.
Първо: разкарваш това. /посочва издутината в панталона му/. 
 

Манчо изважда патладжана с вид: „Хъ, изобщо не знам как е попаднало това нещо тук.” Чуди се какво да прави с него и си го пъха в гащите отзад. Каси се пресяга, измъква го и го изхвърля. Патладжана се търкаля в краката на някакъв клошар, който го грабва като гларус и го пъха в торбата си.

КАСИ. И второ: спри да ме излагаш пред приятелките ми.

МАНЧО.  За матрака ли говориш? Беше недоразумение.

КАСИ. Трето, искам да се разберем: повече никакви сандали и потници около мен и никакви въпроси: „Откъде да си купя хубав дъждобран или маслини” или каквото там, ясно?  Знаеш ли, че тренирам джудо?

МАНЧО. Не.

КАСИ.  Имай го предвид.

(МАНЧО. Покажи някоя хватка.

КАСИ.  /само го гледа и поклаща глава/. Сигурна съм, че предпочиташ да не носиш ортопедична яка.

МАНЧО.  Ако трябва. Нямам високи стандрати. 

КАСИ.  Разбрахме ли се?

МАНЧО. Да. Каси, ти си била синоптичка, нали така? Защото...             

КАСИ.  Въпросите станаха 4: 0. И аз ще те питам нещо: Какво е усещането да си... А, карай, нищо.

МАНЧО.  Не, не, кажи.

КАСИ. Има ли нещо което трябва да знам за теб? Например можеш ли да бъдеш опасен за себе си или околните?

МАНЧО.  Не мисля. Какво имаш предвид?

КАСИ.  Ами имаш ли някакви видения? Замеряш ли хората с буркани от балкона?

МАНЧО.  С буркани? Не, не мисля.

КАСИ. /неочаквано/. Кой месец си роден?

МАНЧО.  Аз ли? Ами... ъъ...

КАСИ.  Не знаеш кой месец си роден?

МАНЧО. Знам, ноември.

КАСИ. Уф, Скорпион.

МАНЧО. Това хубаво ли е? Роден съм на една дата със Скарлет Йохансон.
 
 

(Междувременно) 

интериор – шивашка работилница „Бай Маруф” – ден. 

(Кузмо, Маруф) 

Минали са няколко дни. Кузмо е отишъл да си получи панталона. 

МАРУФ.  Имаш ги утре. 

Кузмо ядосано тупва с длан.

КУЗМО. Вчера каза „Утре са готови.” Както и онзи ден.

МАРУФ. Утре следобяд.

КУЗМО.  Сигурно ли е?

МАРУФ. Имаш ги.

КУЗМО. Ако пак не си ги свършил?

МАРУФ. Мхъ.  

................... 

 (малко по-късно)

екстериор – градинката на НДК – ден.

Манчо се е наредил на опашка, купува сладолед от мапина.

МАНЧО.  /подава и фунийка/ Искаш ли да чуеш нещо смешно? Не знам дали това беше повода за да се разделим, но знаеш ли какво ми каза едно бивше гадже?... „Не знам защо, но имам чувството като ти духам, че все едно ям сладолед на клечка. Колкото повече ближа, толкова по-малък става.”  Представяш ли си?

КАСИ.  /гледа  го като малоумен/. Не. Но разбирам защо ходиш с патладжани.

.................... 

Манчо се опитва да води интелектуален разговор на тема „Бананов комунизъм”

МАНЧО. Какво стана с бананите? Никой не ги ебава вече!... Аз бях дете по време на късния комунизъм, когато бананите бяха изключителна екзотика. Пускаха ги само по празници, за Коледа и 9 септ. Имаше огромни опашки и хората дори се биеха за тях и се уреждаха с банани само с връзки и то в ограничено количество. Имаше бананов лимит. Бананите бяха голяма работа. Като някакъв вид чужда валута. Можеш да отидеш на гости или рожден ден с чепка банани и ще бъдеш хит. Бяха толкова ценни, че можеше да се подаряват на сватба и да се колекционират. Бананите бяха като някакво партийно благоволение. Пускаха банани както Йехова е изливал манна върху Моисей в пустинята. Даже някой хора си държаха за красота върху библиотеката. А чичо ми Грушо си слагаше обелка от банан в джобчето на сакото вместо кърпичка и това имаше успех с жените. Човек можеше да се урежда с гадже всяка вечер ако уреждаше банани.
А сега... сега хората не ги поглеждат. Маймунско е да видиш човек с банан в ръка по улиците. А само преди четвърт век ако го направи вечер можеше да бъде нападнат и ограбен. Продавач в плод и зеленчук беше престижна професия, продавача имаше статуса на дилър. Въобще удоволствието от яденето на банан в наши дни бих го сравнил само с кокаина.
И сега как се обърнаха нещата на 180 градуса. Няма по елементарно нещо от тях, Виждам ги и по 1.50. 1 и 50! По-евтини от , от... дори краставиците. Не разбирам какъв е бил проблема на предишния строй да осигури на хората банани? Явно е, че на международния борсов пазар те никога не са били скъпи. Никога не е имало криза, или голяма бананова депресия, за да изчезнат от пазара. Тогава какъв им е бил проблема? Можеше в исторически план нещата да се стекат много по-различно... Пуснете на населението банани, всички щяхме да бъдем щастливи и комунизма никога нямаше да падне!
И до сега си блъскам главата, защо просто не задоволиха потребностите на населението от банани? Нямаше да има стачки и нежна революция, нямаше да има преврат на 10-ти ноември. Т. Живков щеше да ни ръководи. Какво толкова щеше да им струва? Разбирате ли, те се преебаха: комунизмът падна заради едни банани. Скъпи на триците, евтини на брашното... И тук аз правя заключение, че полютбюро умишлено са саботирали строя. Може би за да станат капиталисти. Издигането на бананите в култ и техният недости е бил планиран. Знаели са, че ако лишат хората от този плод, те ще се разбунтуват. Било е конспирация.

КАСИ.  Щях да ти кажа да ти кажа да си гледаш работата, но намирам нещо вярно в думите ти.  

Ядат сладолед и се разхождат. 

МАНЧО. Харесваш ли музиката?  Знаеш ли къде човек може да се забавлява добре? Сега ще ти покажа нещо специално. Харесваш ли гайдари?

КАСИ.  Дали харесвам гайдари?

МАНЧО. Да. Има страхотен гайдар. Ето там, малко по-надолу. Казват, че е най-добрият в града.

КАСИ.  Хъ. Това ли слушаш? Гайди?

МАНЧО. Мисля, че това е автентичен фолклор... 

Манчо и Касандра сядат на пейка, срещу уличен музикант, целият накачен с кравешки хлопки, който в момента наглася бомбето си за подаяния.   

МАНЧО. Това е той. Само чуй сега.

КАСИ. ...


Гайдара премята някаква кърпа през лакът, разлюлява таз за да се раздрънчат металните хлопки, поема въздух и засвирва.
 

КАСИ.  Доведе ме да слушам това? 

Точно  е започнал да надува яко, когато идва друг, втори гайдар, застава на 20 м. от него и почва и той да свири. Шумът от надсвирването е ужасен. След малко първия гайдар оставя инструмента си и отива при него. Манчо и Касандра са на пейка срещу тях и наблюдават сцената. Двамата се скарват. Всичко става много бързо. Пърият гайдар блъска другия и почва да му дърпа инструмента. Духалото се чупи, но той го издърпва от ръцете на нападателя и почва да се отбранява с него, нанасяйки му удари в главата. Няколко от хлопките падат и се търкалят по земята. Това вбесява гайдар 1, той вади нож и намушква гайдата на противника си, пронизвайки го през нея в гърдите. Жертвата е облечен в бяла носия и когато пада на коляно по дрехите му бързо избиват големи, ярки кървави петна. Свлича се на земята и губи съзнание. 

МАНЧО. Видя ли това!?

                   Той го уби! 

Манчо и Касандра хвърлят сладоледите и бягат. Зад тях някой от прииждащите зяпачи настъпва захвърлената гайда и в НДК прозвучава отчаяно свинско квичене. предсмъртен стон на заклано животно.

сцена 12

"Хуями дах"

интериор – продуцентски офис ”Nu Frame” – ден.
(СЕКРЕТАРКА, АЛЕКС)

Чакалня пред офиса на продуцентите обзаведена с няколко свръхмодерни дизайнерски и много неудобни стола от перфорирана ламарина за скрап. На стената плакат „Валя и Моро превземат света”.
Секретарката го посреща с любезна усмивка.

СЕКРЕТАРКА. Ако сте за кастинга на долния етаж.

АЛЕКС. Кастинга? Не. Аз бих искал да говоря с продуцентите.

СЕКРЕТАРКА. По какъв въпрос?

АЛЕКС. Ами... Ето какво, ще обясня на тях...

Вратата на кабинета се отваря и отвътре се подава Моро придружен от продуцентката Сечкова, която с делови вид го изпраща по пътя към асансьора.

МОРО. Абе, сураво, не сураво, щом трябва ще го пием. Нема да се притесняваш

СЕЧКОВА. Ха, ха, ха, ха.

МОРО. "Валя и Моро сортират вторични суровини". Ще ходим по контейнерите! Това ще се гледа. Кой ше предаде най-много кашони.

СЕЧКОВА. Добре, г-н Моро, ще обмислим идеята.

МОРО. Айде, хуями дах. Това на холандски е довиждане.

СЕЧКОВА. Хуями... Довиждане.

Асансьора идва. Моро влиза в кабината. Сечкова се обръща и тръгва към кабинета. Алекс я пресреща.

АЛЕКС. Мадам Сечкова, предполагам?

СЕЧКОВА. Да.
АЛЕКС. Ето какво... Вижте, мисля, че е станало някакво недоразумение.

СЕЧКОВА. А вие сте?

АЛЕКС. Казвам се Алекс. Аз съм човекът който беше написал една пародия на телевизионна реклама и после я видях във вашето предаване...

СЕЧКОВА. Каква реклама.

АЛЕКС. На „парацетамакс”. Не ви обвинявам, сигурно е станало...

СЕЧКОВА. /към секретарката/. Извикай незабавно превният екип.

/към Алекс/ Заповядайте вътре. Кафе?

АЛЕКС. Може.

СЕЧКОВА. /към секретарката/. Донеси кафе.

Влизат. Алекс се оглежда. Вижда на бюрото и снимка на премиера и лика му на календар на стената.

5 мин. по късно.
Трима юристконсулти на компанията са в кабинета на Сечкова.

ЮРИСТ 1. Г-н... не ви знам името, ние сме сериозна фирма, имате ли представа с какво сте се захванали? Обвинявате ни в сериозно административно нарушение – кражба на интелектуална собственост. Възпрозвеждане на оригинално произведение и накърняване на „авторските” ви права.

ЮРИСТ 2. Какво е това? Изнудване?

АЛЕКС. Не, не, аз...

ЮРИСТ 1. Как е публикуван текста?

АЛЕКС. В блога ми. Просто, гледах тази реклама, идеята ми хрумна, написах го и го качих в интернет.

ЮРИСТ 2. И под какво име сте го публикували? Вашето?

АЛЕКС. Под псевдоним.

ЮРИСТ 2. Може ли да знам какъв?

АЛЕКС. Ъъ, да... Владимир Путин.

Двамата се съвещават на ухо. Третия, който мълчи през цялото време, включва диктофон и го поставя между тях.

ЮРИСТ 1. И как можете да докажете недвусмислено, че Вие сте този Путин? Притежавате ли някаква идентификация?

АЛЕКС. Аз...

ЮРИСТ 2. Може би ще нападнете Украйна?

АЛЕКС. Какво, да не смятате, че президента на Русия ще седне да пише пародии на телевизионни реклами, това е смахнато!

ЮРИСТ 1. Защо не. Знаете ги какви са диктаторите...

ЮРИСТ 2. По смисълът на закона до разкриване личността на автора, неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което е разгласило за първи път произведението.
Разпоредбата на ал. 2 от глава 4 не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора. Което във вашият случай не е така. Съжалявам. Трябва да докажете, че Вие сте лицето Путин или... край на темата, казусът приключва тук.

АЛЕКС. Леле, вие сте за Оскар.

ЮРИСТ 1. Чл. 6. ал 2: „До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин”. В случая Владимир, как беше второто име, Путин.

АЛЕКС. Ама вие, сериозно ли? Това няма да ви се размине!

ЮРИСТ 1. Имайте предвид, че ще повдигнем насрещно обвинение срещу вас за за обещетение в размер на... в достатъчно голям размер, при претърпени вреди, ако дадете гласност на твърденията си.

ЮРИСТ 2. Ако се установи, че исканата обезпечителна мярка е неоснователна /неправомерна, ответната страна, Тоест “Nu Frame” може да иска от лицето, което я е изискало, реципрочно да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.

АЛЕКС. Какво, ще съдите мен? Хей-хей, чакайте малко!

ЮРИСТ 1. Имате право на адвокат.

ЮРИСТ 2. Доколкото разбирам става дума за ваша преработка и приспособяване на чуждо произведение, а не оригинален интелектуален продукт. В този случай бих казал само... Ебал съм го Путин. Довиждане.

АЛЕКС. Аз, аз... трябва да говоря с адвоката си.

ЮРИСТ 1. Може би наистина ще е добре да се посъветвате с някой, преди да успеете да си навредите.

Юристите стават, събират си книжата и излизат от стаята.

СЕЧКОВА. Е, мисля,че изяснихме обстоятелствата. Всъщност, така и така сте тук, защо не се запишете за кастинг?

АЛЕКС. Вече поучих предложение. За какво става въпрос?

СЕЧКОВА. Правим риалити. Не сте ли гледали?

АЛЕКС. /вдига рамене/.

СЕЧКОВА. Ами изстрелваме хора с катапулт, топим ги в лайна, караме ги да ядат червеи и гадости, даваме им да пият урина… И един печели награда. Ще станете известен.

АЛЕКС. Пият урина? И някой се навива на това?

СЕЧКОВА. Не гледате ли телевизия?

АЛЕКС. Рядко.

СЕЧКОВА. Нямате представа колко са много.

АЛЕКС. Не знаех, че трябва да ям червеи за да стана известен. Удряте ги в стената! А провесвате ли ги за зърната?

СЕЧКОВА. Не... но това е идея. /записва си го в тефтерче/.

АЛЕКС. Моля ви се, моля ви се, не ми я взимайте и нея.

СЕЧКОВА. Имате ли авторски права?

АЛЕКС. /мълчание/.

СЕЧКОВА. Тогава... Съжалявам. /вдига интеркома и се свързва със секретарката/ Пратете ми някой от сценаристите. И ми запиши час при пластичния хирург.
/към Алекс/. Беше ми приятно.


сцена 13

"3 пъти късо, 2 пъти дълго"

 интериор – шивашка работилница „Бай Маруф” – ден.

(КУЗМО, МАРУФ)

Кузмо гледа заплашително Маруф, надвесен над тезгяха.

КУЗМО.  Е?

МАРУФ.  ... Дадох ги на друг шивач. Наложи се.

КУЗМО. Какво?

МАРУФ. Слушай, казах ти, това са много сложни панталони. Дадох ги на друг шивач да ги оправи.

КУЗМО.  Какъв шивач?

МАРУФ. ... Ъъ, баща ми.

КУЗМО. Баща ти?

МАРУФ. Да. Утре са готови. Иди ги вземи пот него ако бързаш. Казва се... няма значение, без имена. Ето адреса. Чукаш 3 пъти късо, 2 пъти дълго и подсвирваш. Той... не се разбира с данъчните.

КУЗМО.  Сигурен ли си?

МАРУФ.  Той е най-добрият. Върви. Утре.

Кузмо взима парчето хартия, което Маруф му подава, гледа го тъпо и тръгва да излиза. Сепва се, понечва да каже още нещо, но се отказва и напуска. Маруф бърза да пусне завесите и да заключи след него.

 AND THEN... 

 

 

 

 

 

 



Гласувай:
4
1



1. kuzmo - До Blog Bg
05.06.2014 20:54
Не мога да си представя, че 2014-та година е възможно да съществува толкова некадърно технически конструиран сайт. Цяло мъчение е да качващ теккст в него. Губя повече време за да го докарам в що годе приличен вид, и никога не знам какво ще се получи, отколкото да го напиша. Знаете ли какво - разкарвам се от тук. Писна ми да се забатачвам в тия тъпотии. ОПРАВЕТЕ СИ ОПЦИИТЕ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ И РЕДАКТИРАНЕ!
цитирай
2. freeoldmen - 1. kuzmo
06.06.2014 02:29
Целокупният блог няма да ти отговори...:-(

Но аз ти казвам- недей да си тръгваш, тук има хора, за които твоите ненапомпани /истински/ постинги са като свеж полъх в пустиня...:-)

Техническите проблеми понякога се избягват, когато се ползва Mozilla, капутите, "стопанисващи" сайта, ме принуждават да пиша тази препоръка поне 50 пъти, откакто съм тук, но те не си правят труда да осведомят юзърите за проблемите...
Извинявай, че те занимавам с неща, далеч от твоя мироглед и талант, но все си мисля, че един поглед върху виртуалната действителност в блога ще ти бъде от полза, а може би и някакво вдъхновение...
Поздрави!
цитирай
3. kuzmo - Freeold.
06.06.2014 20:03
Сега бях на Мозила. На Хром също не става. Може би когато обема на текста е голям не го обработва добре, не знам. А като пишеш много диалог и ти се разшири разрядката си е е бало майката.
Иначе бих се разходил из блога, ама нямам време за четене.
Мерси за насърчението:)
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 570764
Постинги: 287
Коментари: 417
Гласове: 379
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031