Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2014 17:39 - Давай го полека (ситуационна комедия)
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 1646 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.05.2014 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

ЧАСТ 2: kuzmo.blog.bg/zabavlenie/2014/05/18/davai-go-poleka-chast-ii-situacionna-komediia.1265885

ОТ ВСИЧКО БОЛИ  

By Kuzmo Karayan

 1.

6 часа след смъртта

интериор - маса в квартално заведение.
АЛЕКС и КУЗМО пият кафе.

КУЗМО.  Невероятно! Виждал ли си я как яде банан?

АЛЕКС.  ?

КУЗМО.  С пръсти. Опипва го сякаш е член и го масажира.

АЛЕКС.  Оу, мамка му! Тайландски масаж.

КУЗМО.  И знаеш ли какво още чух, нашата позната имала опит с правосъдието...

АЛЕКС.  Какво имаш предвид?

КУЗМО.   Ами... но си мълчи за това, правила тройка с двама мъже след някакво служебно парти.

АЛЕКС. Какво е работила тази?

КУЗМО.  Телевизионна синоптичка.

АЛЕКС.  Синоптичка! Сериозно? Значи курва.

КУЗМО.  Да. И те двамата били пияни и се скарали. Този отпред поискал от другия да си сменят местата, а задния, не ща, добре ми е на тая дупка. И този отпред, айде бе, копеле. Не, не. Абе ти знаеш ли кой съм? А ти знаеш ли кой съм!? И го наплюл, а задния го замерил с бутилка и го халосал го в челото и оня загубил съзнание. Дошла полиция, линека и... проблеми със закона. Този дето и бил отзад го осъдили на 10 години. Давала показания в съда. Но тя нали била с превръзка на очите, казала, че нищо не видяла.

АЛЕКС.  Трябва да са били на много кофти стимуланти. Какво станало с човека отпред?

КУЗМО.  Починал.

АЛЕКС.  Откъде знаеш тези неща?

КУЗМО.  Знам много неща, приятелю, за много хора.

АЛЕКС.  Така ли?

КУЗМО.  Да. Знаеш ли как е умряла бабата на Манчо?

АЛЕКС.  Самоубила се е.

КУЗМО.  Това е официалната версия... Удавила се е. Паднала е в кенеф и се е удавила.

АЛЕКС.  Какво?

КУЗМО.  Ами на село имат външни тоалетни. Една вечер тя излязла и... дъските поддали и тя паднала вътре. В ямата. Никой не я е чул да вика и, край с нея. Търсили я цяла седмица преди да я намерят.

АЛЕКС.  Стига бе!

КУЗМО.  Погребали са я в херметичен ковчег.  

В този момент през вратата с енергична стъпка влиза МАНЧО. Носи сак за фитнес. 

МАНЧО.  Хей! Здравейте! Здравейте
                    За какво си говорите?

АЛЕКС.   Ами тука обсъждаме...

КУЗМО.  (удря по вестника) Какво ще кажеш за това: в Египет узаконяват секса след смъртта.

МАНЧО.  Ъ? Къде, в задгробния живот?

КУЗМО.  Ето пише го: „Смъртта ще разделя съпрузите, но не веднага – ще имат още 6 часа за секс. Египет е на път да се превърне в държава, която разрешава некрофилията със закон.”

АЛЕКС.  Защото там има голямо ислямистко болшинство и ... това се случва често.

МАНЧО.  Кое се случва често?

КУЗМО.  „Мъжете ще имат право да правят секс с починалите си съпруги до шест часа след смъртта им. Ако бъде приет въпросният закон, мъжете, вместо да изпадат в униние просто ще си наваксват в сексуално отношение за дълго време напред – те ще имат на разположение за това поне 6 часа. ”Хей, имам интересна идея за довечера: да те убия, а после ще се чукаме. Да разнообразим любовната игра.”

МАНЧО.  И това е законно?

КУЗМО.  Обаче само когато са били официално женени, а не гаджета например или нещо такова.

АЛЕКС.  Прощален секс.

КУЗМО.  Ще издават фетва. Мъжът чука жена си след като умре.

АЛЕКС.  Защо само 6 часа? Защо не 8 или 24?

МАНЧО. Заради жегите. Там е топло, трябва фризер.

АЛЕКС.  Правилно. Ами ако умре на обществено място?

КУЗМО.  Значи не могат да ядат свинско, но могат да чукат умрели.

АЛЕКС.  Само ако са пресни.

МАНЧО.  Не знам до колко човек може да разисква темата без да изглежда ненормален?

КУЗМО.  Пише го във вестника.

АЛЕКС. Мистър бин Саладин, взимате ли тази жена докато смъртта ви раздели и 6 часа след това?

МАНЧО.  Мюсюлманите не ядат свинско защото смятат свинята за мръсно животно. Не разбирам как тогава се траят помежду си?

КУЗМО.  Прав си. Отривам до бара. Някой нещо?

МАНЧО.  За мен само сода, на режим съм.

КУЗМО.  Защо не си направиш и попара?

АЛЕКС.  Помпаш мускули?

МАНЧО.  О, да! (вади протеинов шейк и отпива от шишето)

АЛЕКС.  За какво ти е?

МАНЧО.  Кое?

АЛЕКС.  Да ходиш на фитнес? Това не е ли аеробика за гейове? Някакви упражнения с, не знам как се казват тези работи, но изглеждат смешно. Пудовки и там... Чуй, знаеш ли колко тежко натоварване е сексът? Ето опитай това: застани на лицева опора и започни да чукаш в следната поза: мъжът отгоре, а жената я няма и веднага ще разбереш. Не забравяй да и говориш нежно и я целуваш по тила. Те обичат романтиката.

МАНЧО.  Ха, ха, много смешно. Работата е там, че за да правиш секс първо трябва да изглеждаш добре и да ходиш на фитнес. Първо е фитнеса, после секса. И като почнеш да правиш секс вече нямаш нужда от фитнес. Докато не загубиш форма и не те отрежат, и после пак почваш.

АЛЕКС.  Значи за това тренираш, за да се харесаш на жените?

МАНЧО. Може да се каже...

АЛЕКС.  Някоя конкретно?

МАНЧО. Ъъ, може да се каже... Включил съм радара.

АЛЕКС. Обичам спорта – да гледам бокс, скачане, колело, такива неща. Но не ги разбирам тези, дето посещават залите. Единствента полза от релефната коремна преса е, че можеш като се напънеш по-бързо да се изсереш. Не е малко, но заслужава ли си толкова усилия?

КУЗМО.  Ето ти содата.

МАНЧО.  Виждали ли сте Касандра?

КУЗМО.  Не.

АЛЕКС.  Коя е Касандра?

МАНЧО. Онази мадама дето сяда на бара.

КУЗМО.  О, с големите балони.

АЛЕКС.  Касандра? Какво е това име, тя да не е ясновидка? Звучи ми като героиня от латиносериал. Познаваш ли я?

КУЗМО.  Не.

АЛЕКС.  Тогава откъде и знаеш името?

КУЗМО.  Братовчедка е на барманката.

МАНЧО.  Чуйте сега, това е един от онези странни случаи в живота. На обяд заставам да чакам на сфетофара зад 2 мадами, поглеждам ги и си викам: "Леле, тая е ужасно я бива!" Беше, ама наистина изключителна. После се мотая някъде по работа, връщам се и изведнъж я засичам на съвсем друго място. И знаете ли какво, 6 часа по-късно я видях, влиза в кафето, сяда срещу мен и почва да яде банан!

КУЗМО.  За кого говорим?

МАНЧО.  Касандра.

АЛЕКС.  Сякаш на Господ му е свършила масовката и вика: "Айде, мини още веднъж, трябват ми големи цици в тая сцена! - Ама аз вече минах един път. - Нищо, той няма да забележи. Нямам свободни хора, пратих всичко живо на протеста."

МАНЧО.  Трябваше ми един следобед за да си падна по тази жена. Някой ще ми обясни ли как е възможно да видиш съвършенно непознат човек, който би запомнил ако някога си срещал, 3 пъти в един и същи ден?

АЛЕКС.  Нарича се случайност.

МАНЧО.  Или знак.

Отвън се чува сирена. С приближаването воят истерично се усилва. 

АЛЕКС. Новата песен на Краси Аврамов?... А, било линейка.

КУЗМО.  (към Алекс) Тръгваме ли?

МАНЧО.  Къде ще ходите?

КУЗМО.  Ще си купувам панталон.

МАНЧО.  И ти трябва помощ? Какво, той експерт ли е?

КУЗМО.  Той е стилистът ми. Ела и ти ако искаш. Ще се помотаем в мола.

МАНЧО.  Не, уморен съм от фитнеса. Ще почета списание и ще се прибирам. Трябва да посрещам баба си.

АЛЕКС.  Баба ти!? Тя не е ли...

КУЗМО.  /към АЛЕКС на ухо/   Другата му баба.

                 /към МАНЧО/  ОК, бай.

   АЛЕКС.  Пий си протеините. 

Излизат.

2.

 

„Добри” съвети 

КУЗМО и АЛЕКС вървят по улицата и разговарят.  Отиват в МОЛ-а да избират панталон.  КУЗМО се заглежда във витрина. 

КУЗМО.  Ей, финално намаление, тотална разпродажба – 70%! Да влезем да си вземем нещо.

АЛЕКС. ... Ъъ, ще изчакам като стане 100.

..................................

КУЗМО.  Нарича се теорията на изпразването: едното изпразване върви в комплект с другото. Ако искаш да изпразниш топките, трябва да изпразниш джоба. За това двете са винаги едно до друго. Те стигат до пениса през джоба.

АЛЕКС. Твоята теория за отношенията между половете?

КУЗМО.  Да.

АЛЕКС.  Ами ако си държиш портфейла в задния джоб?
КУЗМО. Ще ти го гепят в трамвая.

АЛЕКС.  Не разбирам, що за идиот ще си въобразява, че жените се интересуват от мускулите му? Може ли да го твърди човек на средна възраст? Жените се интересуват от неща като социален статус, кредитни карти и нови обувки, а не... Просто и кажи: „Избери си обувки, които харесваш и идвай в кревата.” Това е. Чифт обувки и е твоя.

КУЗМО.  Ето кое аз не разбирам: защо жените се обиждат на курва? Някой жени. Като чуя „Тая е голяма курва!” и аз: "Къде, къде, къде е?" Когато се запознавам с някоя винаги се надявам да се окаже такава.

АЛЕКС.  Хм? Какъв е тоя номер с банана, да не е някакъв трик за да впечатлява мъжете? Не разбирам, каква е тя?

КУЗМО.  Не знам, но нашият приятел е загазил. Имам чувството, че тая Касандра ще му отхапе главата като богомолка.

АЛЕКС.  Ще го стисне за топките и ще му ги откъсне. Искам да го предпазя, но не се наемам да говоря с него.

КУЗМО.  Да и изтъкнем някакъв дефект.

АЛЕКС.  Не, знаеш го, ще има обратен ефект. Разстроен след историята с годежният пръстен. Трябва ни план за действие. Не можем да го оставим да си строши главата. Пак.

КУЗМО.  Той е наш приятел, длъжни сме.

АЛЕКС.  Да, но... нямам идея. Нищо не ми идва.

КУЗМО.  Когато си падна по някоя жена, първото за което проверявам е интелекта. Защото ако го няма - значи е моя!

АЛЕКС.  Е, тази точно Касандра определено не изглежда като член на Менса. Едва ли има опасност мозъка и да се пръсне на парчета от мислене. Но пък какви цици! Като помело.

КУЗМО.  Какво е помело? Някакъв код?

АЛЕКС.  Не, плод. Не си ли ял?  Като ей такъв грейпфрут! Голям, мек и розов.

КУЗМО. /съобразява нещо/ Звучи добре. Може да си купя.

 

На пътя им застава неугледно изглеждаща млада жена с детска количка. 

ЖЕНАТА.  Извинете, може ли... ?

КУЗМО.  (спира и посяга да си бъркне в джоба)

АЛЕКС.  А, не-не-нее!

КУЗМО.  Какво?

АЛЕКС.  Десет пъти ми е искала пари.

ЖЕНАТА.  От два месеца и половина го правя, съжалявам, не мога да запомня всички.

КУЗМО.  Не, не, няма проблем. (изважда от джоба морков и и го подава).

АЛЕКС.  Два месеца и половина, да бе. Аз пък не мога да те запомня толкова бързо. По-скоро години. Направи нещо, сложи си шапка, пусни мустаци за да не те разпознават.

КУЗМО. /заиграва се с количката/.  Ей, гъди, гъди гъди... А! Тук няма дете!

АЛЕКС.  За това събира пари, за да си купи. 

Дърпа го и отминават. 

КУЗМО.  Мисля да я проуча. Касандра. Можа да кажа на Чеслав...

АЛЕКС. Никога не се навирай в лични отношения, са казали едни твърде разумни хора. Ще си изпатиш. Това със сигурност е една от главните причини, поради които могат да се скарат дори най-добри приятели. Да речем, нашият другар се е увлякъл по красавица, която според  доста хора е по-страшна от световната война и която никой не може да понася. Зарежи ги! Нека се любят и наслаждават един на друг колкото им душа иска. Боже опази да си пъхнеш пръста между чук и наковалня! И ако човек не следва това мъдро правило и реши да дава на своя приятел съвети, които той не му е искал, можем да бъдем сигурни, че няма да му благодари. Дори след като нещата с нея отидат по дяволите. Това е проверено.

КУЗМО.  В такъв случай?

АЛЕКС. /спира, хрумва му нещо и застива така с пръст до слепоочието/ Чуй това. Ние сме на негова страна, нали така?

КУЗМО.  Несъмнено.

АЛЕКС.  Значи можем да му помогнем със съвети. Които той би искал.

КУЗМО.  Искаш да кажеш?

АЛЕКС.  Да го подтикнем да действа.

КУЗМО.  ?

АЛЕКС.  Точно така, всеки проблем има бързо, елегантно и ... невярно решение.

КУЗМО. Искаш да кажеш... /намига/

АЛЕКС. / кима/ Именно.

КУЗМО.  Ей, ей! На прав път си.

АЛЕКС.  Да кажем, че стане така, хем той да е доволен, хем всичко да пропадне. Не можем да му кажем направо какво мислим за нея. След историята с пръстена това ще го довърши.  Но можем да му...

КУЗМО.  ... Помогнем с тъпи съвети и да провалим играта.

АЛЕКС.  Именно.

КУЗМО.  Мислиш ли, че ще ни послуша?

АЛЕКС.  Да. Ако му дадем това което иска. 

Интериор магазин, ден.

Кузмо излиза от пробната с много странен панталон на хоризонтално райе.

АЛЕКС.  /вижда го и не вярва, чуди се какво да каже/ Не ти ли е малко... широк?

КУЗМО.  Ще го занеса на моя човек шивача да го стесни.

АЛЕКС.  Защо просто не си купиш панталон по мярка?

КУЗМО.  Защото няма от този модел. 

АЛЕКС.  Но това нещо няма джобове. Това е панталон без никакви джобове. Къде ще си държиш портфейла с който да сваляш жените?

КУЗМО. ... В чантичка. 

Минава служител. 

АЛЕКС.  Извинете, можете ли да предложите на приятелят ми по-малък номер от това? Нещо с по-съразмерни крачоли.

ПРОДАВАЧ.  Да видим. Съжалявам, този е единствен.

АЛЕКС.  Не се учудвам. А нещо подобно?

ПРОДАВАЧ.  Като десен. Само моряшка фанелка.

КУЗМО.  Момент, момент! Няма нужда, този е ОК. А имате ли вратовръзки с джоб?

ПРОДАВАЧ. Не ви разбрах?

КУЗМО.  Вратовръзка, в която можеш да си пъхнеш, да държиш някакви неща - пари, кондом или визитка...

ПРОДАВАЧ.  За пръв път чувам.

АЛЕКС.  Например портфейл. След като панталона му няма джобове...

КУЗМО.  Добре, добре.
                  /към АЛЕКС/ А? Какво ще кажеш?

АЛЕКС.  /наглася го пред огледалото/ Виж, не мислиш ли, че е малко, как да се изразя? По-подходящ за джунглите на Амазонка или нещо такова. Не бих го нарекъл ежедневен панталон.

КУЗМО.  ОК си е. Взимам го!

Навън пред мола. 

АЛЕКС. В тези магазини би трябвало да извършват такива услуги, не могат ли да ти го стеснят?

КУЗМО.  Нямам им доверие. Ще го занеса при моя шивач. Какво ще правиш после?

АЛЕКС.  Какво ще правя? Ами трябва да свърша нещо. Ще се чуем. Ти се обади на Манчо и ще се видим в кафето.

КУЗМО.  Можем да му направим интервенция.

АЛЕКС.  Добре, чао.   

Разделят се. 

3.

Театрална критика 

Екстериор градски парк, ден.

АЛЕКС замислен пресича градинката при народният театър; минавайки покрай една химическа тоалетната чува от вътре доста емоционален телефонен монолог на висок глас. Става му интересно, забавя крачка и спира. Заслушва се. 

ИСТЕРИЧЕН МЪЖКИ ГЛАС. „... за това публиката го възприема като лично откровение, като нещо органично за актьора, излизащо отвътре и напиращо да стигне до нашите сърца и умове... Титаничен сблъсък на характерите! Универсалноста на философските търсения! Класическа фабула – с ярък външен конфликт и причинност на действията. И с това е постигната онази идейна структура, която се разкрива първо чрез текста и после чрез композицията и персонажа, носейки в себе си естетическото в неговата цялост и пълнота... Ама какво си мислят те! Че зрителите ще се примиряват с това мънкане в монотонния среден регистър или стряскащите им интонации след като дълго са каканижели и дъвкали думите под носа си... Аман вече, казвам аз, от тази широкоприлагана щампа, която иска да мине за най-модерения сондаж в сложните дебри и тайнства на човешката душа. Угнетяваща ни, изнервяща ни...
Просто трябва да се гледа. Да, от 19-ти, с Деян Донков и – Ха-ха! - Блатечки. Запиши също и: Блатечки - изтощителен в своята земетръсност, нагласеност, претенциозност. И го подчертай! О, да беше само той! Целият състав...  Придобиват напълно налудничаво лицеизражение. Тялото им често агонизира близо до опасността да се взриви, а обезумелите им очи гледат в една точка и показват, че са някъде между действетилността и кошмара... И точно това незряло режисьорско виждане променя принципите и възможностите за построението като цяло! Мариус, той е... просто нямам думи! Не го ценя и не виждам как ще се освободи от противната си мрачност и манията да ни приобшава към психопатските си изяви. Ама какво си въобразява този човек? Че е открил нов театрален подход? Не става въпрос само за „разкриване замислъла на драматурга” О, не, не не!...  Никой не е намирал толкова неподходящи визуални метафори... режисьорски депресирани и се размотават по сцената като роботизирани, битовистично досадни, отблъскващо делнични... Ето това е поддържащият ход в механизма на драматургията!... О, чакай малко, изпуснах нещо... По дяволите!... И сега аз изтръпвам като си спомня колко неповторими и разнообразни...”

АЛЕКС поглежда часовника си, вижда, че няма време и с нежелание продължава напред. Звуци от разговорът още известно време достигат до него.

/докато се отдалечава/ „Саможертва в името на идеал... Любов пожертвана заради вярата... митологизиращата функция на творбите... Всяка епоха има афинитет към различни... и в това е смисълът... Начинът по който се разкрива кризата на идентификациите... ” 

АЛЕКС учуден се обръща няколко пъти назад. Много му се иска да остане, но е невъзможно.

4.

Кодът на Да Винчи

 интериор. кафене ден.

Касандра прави компания на барманката Лоти и си играе с необелен банан . Алекс и Манчо са в най-близкото сепаре... Манчо я изпива с очи.

АЛЕКС. Прилича малко на жената на Веселин Маринов... Защо не пробваш?

МАНЧО. Какво?

АЛЕКС. Защо не я поканиш?

МАНЧО. На среща?

АЛЕКС. Да.

МАНЧО. Как? Да и предложа банан?

АЛЕКС. Не искаш ли да излезеш с нея?

МАНЧО. Мислиш ли, че би могло да се получи?

АЛЕКС. Зависи как подходиш.

МАНЧО. Например да... и купя цветя?

АЛЕКС. А, цветя, в никакъв случай цветя, ще те помисли за перверзник! Кой подарява цветя? Да не си гей!

МАНЧО. Не знам, плаши ме. Изглежда ми недостъпна.

АЛЕКС. Само се прави. Всички като нея имат проблем в общуването, защото мъжете ги е страх да ги заговарят и когато видят някой, самоуверен, който не му пука, веднага си падат. Трябва да направиш крачка.

МАНЧО. Това е проблема.

АЛЕКС. Просто си помисли, че шансовете ти няма как да бъдат по-ниски от нула. Така че нищо не губиш.

МАНЧО. Това не го разбрах.

АЛЕКС. Представи си, че това тук /сепарето/ е окоп, просто тряба да излезеш от него и да тръгнеш в атака.

МАНЧО. И да ме гръмнат.

АЛЕКС. Хайде. Върви до бара и се направи на интересен.

МАНЧО. Ами не знам, не съм уверен.

АЛЕКС. Ей, това не е като да разбиваш кодът на Давинчи! Просто пусни някой лаф, опипай почвата. Хайде, мърдай.

Манчо поема въздух и тръгва към бара.

МАНЧО. / разкършва се/ Ох, скапан съм от тоя фитнес. Лоти ще ми направиш ли един бананов шейк? С малко сок от моркови. Мускулите се нуждаят от поддръжка.

ЛОТИ. Разбира се. Нашият бананов шейк е най-добрият.

МАНЧО. Знам, чух да говорят за него когато бях в Бразилия. Хаха!

Лоти прави шейка. Миксера дълго бръмчи. Всеки път когато той се опитва да каже нещо тя го включва отново.

МАНЧО. Лоти имате ли от безплатните соленки?

ЛОТИ. Да, но са към бирата.

МАНЧО. Защото, чудех се, дали да не почерпя приятелката ти една. Една бира. Не соленка.

ЛОТИ. Манчо, барманка съм от 5 години, а ти си добър човек и мога да ти дам съвет: по-добре недей. Спести си разочарованието. Не се прави на Казанова.

КАСИ. Послушай я.

ЛОТИ. /дава му шейка/ Нещо друго?

МАНЧО. Не... А, Лоти, виждала ли си ми чадъра? Сигурен съм, че го оставих вчера тук.

ЛОТИ. Нямам идея, ще погледна. Няма го. Трябва да питаш другата другата смяна. Кога забеляза, че си го загубил?

МАНЧО. Когато спря да вали и поисках да го затворя.

ЛОТИ. Ако разбера нещо ще ти кажа.

Манчо се връща в сепарето.

АЛЕКС. ? Как мина?

МАНЧО. Е, не ме убиха, но... Ще ти кажа след като се върна от кенефа!

Изражението на Алекс подсказва задоволство от развоя на събитията.

МАНЧО. /връща се/ Фалшива тревога.
                                          Отряза ме като ухото на Ван Гог.

АЛЕКС. Е, това не е идеалния сценарии, но все пак е нещо.

МАНЧО. Очаквах да кажеш нещо такова.

АЛЕКС. Не показвай страх. Жените надушват страха както акулите кръвта в морето. Достатъчно е капка кръв и си разкъсан.

МАНЧО. Представих си "Челюсти".

АЛЕКС. Виж, по някога пред теб се появява възможност да бъдеш успешен любовник или велик любовник! Не я изпускай! Сграбчи момента. Някой път става, някой път не. Но си струва да опиташ.

МАНЧО. Какво трябва да значи това? Аз искам просто да се уредя с гадже.

АЛЕКС. При цялото ми уважение трябва да кажа, че нещата от страни се виждат по-добре. Подценяваш се физически. Ти се грижиш за себе си, ходиш на фитнес, използвай го. Изглеждаш добре, виж тези бицепси, коя жена може да им устои.

МАНЧО. Ами... тя.

Манчо и хвърля погледи през седалката на сепарето и се потапя щом Касандра извърне глава в тяхната посока.

КАСАНДРА. /от бара към Манчо/ Циците ли ми зяпаш?

МАНЧО. Моля?

КАСАНДРА. Зяпаш ме.

МАНЧО. Не-нее! Всъщност се бях загледал в банана ви.

КАСИ. Какво, научен труд ли пишеш?

МАНЧО. Нее... това е любимия ми плод. Смятам, че е... продълговат и... привлекателен.

КАСИ. Аха. Пъхаш ли си го някъде?

МАНЧО. Да, в устата.

КАСИ. Значи харесваш банани?

МАНЧО. Да. Доста.

КАСИ. Ходи си откъсни един. Или гледай си ги по телевизията./ премества банана зад чантата и се обръща към барманката Лоти./

АЛЕКС. Прави се на недостъпна, това е добър знак. Продължавай в същия дух.

МАНЧО. Ох, пак ме сви / и хуква към кенефа/.

Пристига Кузмо.

КУЗМО. Кво става? Как върви?

АЛЕКС. /знак ОК/ Чудесно. Направо се насра.

КУЗМО. /удря го по рамото/.

АЛЕКС. Уплаши го до смърт.

МАНЧО. /след кенефа/ Уфф, за малко да не стигна навреме! Здрасти. Добре, че си нося хартия!

КУЗМО. Здрасти.

АЛЕКС. Кузмо, ти си тарикат нали така?

КУЗМО. Не знам кое ме издаде но, да.

АЛЕКС. Какво да направи нашият приятел за да впечатли любителка та на банани?

КУЗМО. Ето какво ти трябва. Придай си малко мачо вид. Трябва да се почувства завладяна от стоическият ти мъжествен чар. Имаш ли потник?

МАНЧО.  Да...

КУЗМО. Обличаш го, купуваш 2 дини, за да подчертаеш бицепсите и почваш да се разхождаш случайно отпред, когато тя е тук. Да кажем, че имаме среща, но нас ни няма и ти се мотаеш напред назад с дините да ни чакаш.

МАНЧО. Мотая се с дини под мишницата?

АЛЕКС. Звучи добре.

МАНЧО. Какво? Да облека потник? Това ще свърши работа? Не искам да стана за посмешище.

КУЗМО. 100 %. Не забравяй да се срешеш.

АЛЕКС. Всички жени харесват мъже с потник. Няма жена, която да устои на бял потник. Виж Брат Пит в Боен клуб, Трамвай желание с Марлон Брандо.

МАНЧО. Трамвай желание, кое беше това?

АЛЕКС. Викаше: „Стела! Стелааа!”

КУЗМО. И се намажи се с боя за културисти. Подчертава мускулатурата.

АЛЕКС. Влез в главата и. Близо до очите, близо до сърцето.

МАНЧО. Значи диня? Ами добре, ще си помисля.

АЛЕКС. Не го мисли, действай!

КУЗМО. Послушай го. Ако го послушаш ще чукаш много. Купи си вит. С.

МАНЧО. Защо ми е?

АЛЕКС. Витамин С? Иска да каже витамин Е.

КУЗМО. Не, искам да кажа витамин С. За ебането.

МАНЧО. Уфф. Както и да е...

КУЗМО. Действай. Какво чакаш? Мона Лиза да пусне мустаци?
 

5.

„Отмъщението на шивача”

 интериор. шивашка работилница „При бай Маруф - „Отмъщението на шивача”.

Кузмо влиза с апломб, така че стряска възрастния мъж и се чува звън от паднало шише. 

КУЗМО.. Хей, Маруф! 

Бай Маруф е алкохолизиран дядка с треперещи ръце и очила с голям диоптър през които се взира към влезлия. 

МАРУФ. А, ти ли си? Какво да бъде този път, удължаване на боксерките?

ЧАСТ 2:  kuzmo.blog.bg/zabavlenie/2014/05/18/davai-go-poleka-chast-ii-situacionna-komediia.1265885




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 660063
Постинги: 291
Коментари: 428
Гласове: 389
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930