Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2014 11:17 - Делюзията Бог
Автор: kuzmo Категория: Забавление   
Прочетен: 1645 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 05.03.2014 13:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
извадки от "Делюзията Бог" Ричард Докинс


Главната грижа и цел на всяка организирана религия никога не е била да постанови „Истината”, а да подкрепя определен тип общество, да вдъхва и подкрепя определен тип одобрена „система от чувства”, върху която се крепят управлението и институциите на властта. От друга страна да контролираш Атеисти е все едно да се опиташ да организираш уличните котки. Тези хора са свикнали да мислят самостоятелно и не робуват на авторитети. Ето я разликата между вярата и свободомислието.

Делюзия. "Когато един човек страда от делюзия (упорита самозаблуда, измамно убеждение), това се нарича умопомрачение. Но когато голямо количество хора страдат от нея, това вече става Религия" Робърт Пърсиг, автора на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет".

Представите на някой хора за Бога е толкова разтеглива, че те биха го открили къде ли не, стига само да го потърсят. Чувал съм ги да казват, че Бог – това е абсолютът, космосът, вселената и какво ли още не. Както и във всяка дума и в думата Бог може да се вложи смисълът, който ни устройва най-добре. Ако ви допада да наричате Бога „ има някаква енергия...”, не се притеснявайте, това има своите предимства – току виж сте го открили в някоя буца въглища.

Но нека да си уточним понятията. Теизъм е вярата в непогрешим, контролиращ свръхестествен разум, който лично управлява вселената и индивидуалната съдба (това е библейският Бог).
Деизъм е вярата в свръхестествен разум, който е постановил законите на сътворението и е оставил нещата да се развиват от само себе си нататък.
Пантеизмът пък е по-скоро синоним на разумната космическа природа.
Тоест Пантеизма е нещо като Атеизъм, но доста по-секси. Деизмът пък си е разводнен Теизъм.
А под Бог пък Библията разбира: онзи личностен свръхестествен творец, когото е редно да почитаме.

Доста хора са склонни да наричат „религия” онова пантеистично благоговение пред природата, което изпитват загледани в звездното небе и някак си да свързват това с институционалната църква. Обаче тези хора не са точно вярващи, а по-скоро „вярващи във вярата”. Така че ако вие сте от онези вярващи, които разбират под религиозност: „усещането, че зад всичко, което можем да опознаем емпирично се крие сила недостъпна за нашият разум, чиято красота и възвишеност стигат откъслечно до нас...”, то не се заблуждавайте, че сте религиозни в християнския смисъл, според класификацията на църквата сте еретици.

Карл Сейгън се е изразил доста добре: „Ако под Бог разбираме съвкупността от физични закони, която управлява Вселената, то такъв Бог безспорно има. Проблемът е, че неговото битие не носи никакво удовлетворение – няма особен смисъл да се молиш на закона за земното притегляне.” Какво, икона на гравитацията ли ще окачите на стената?

„Аз съм дълбоко религиозен невярващ. Това сигурно е религия от нов тип.” Албърт Айнщайн.

Според една популярна представа, споделяна от почти всички членове на обществото, включително нерелигиозните, релгиозната вяра е особено чувствителна към нападките и за това трябва да бъде защитена е една ненормално дебела стена от Уважение... защото тя е нещо, което не е като другите.
Малко преди смърта си Дъглас Адамс, автора на "Пътеводителят на галактическия стопаджия" казва в една импровизирана реч:

"В самата сърцевина на религията са заложени някои идеи, които се определят като Сакрални, Святи и тн. Какво ще рече това? Ами все едно някой да каже: "Ето ти една догма, но ти нямаш право да казваш нищо за нея, защото не си живял в духа, тоест не си праведен и толкоз!" Защо трябва да е така, ако става дума за партии и политика ти си напълно свободен да спориш колкото ти душа иска с всеки. Значи е напълно в реда на нещата да подкрепяш или не някакъв икономически модел, научна или социална теория, всякакъв вид "изъм" и т.н., но не и да имаш собствено мнение за начина по който се е появила Вселената или онзи, който я е сътворил. Религиозните идеи не подлежат на обсъждане. "Ама как така? Никой няма право да говори такива неща без да е упълномощен от църквата. Само тя е компетентна." По някаква измислена причина тези идеи не са отворени за дебат като всички останали..."
 

Следва...

image



Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kordon - Нима атеистите са съвършени и не могат да бъдат фанатици???
08.01.2017 15:57
Още в началото на този текст има един слаб пункт, който се намира в следното твърдение: „От друга страна да контролираш Атеисти е все едно да се опиташ да организираш уличните котки”. Веднага се сещам за атеистите-комунисти, които организирано извършваха погроми над вярващите, над просветените, над интелектуалците, над инициативните и над всички, които смятаха за свои врагове. Та, атеистите също са хора и също трябва да вярват в нещо: партия, идеология, личност и т.н. Те също могат да бъдат фанатици и историята на 20-ти век го доказва с примерите за нечовешкото отношение на невярващите в Бог, но сляпо доверяващи се на Партията болшевики и всякакви други комунисти. Затова нека не идеализираме атеистите, защото и повечето от тях съвсем механично приемат тезата за несъществуването на Бог, без да имат и дори без да се нуждаят от доказателства за това. И докато не разполагаме с факти, които недвусмислено доказват едната от двете версии, мисля че най-разумно е да не избързваме с категоричните заключения.
Аз в никакъв случай не говоря като вярващ, просто защото не съм такъв и моята „творческа” дейност може да докаже твърдението ми. Опитвам се обаче да разсъждавам самостоятелно и да не приемам каквито и да било съображения само защото звучат добре, защото пасват на моята теза или защото са изказани от някакъв авторитет. И тъй като не са ми известни доказателства, които недвусмислено да удостоверяват, че Бог съществува или че не съществува, тогава приемам, че е възможно всеки един от двата варинта да е верен (не и едновременно, разбира се). Да заема категорична позиция при тези обстоятелства означава да робувам на емоции, защото „аргументите” без доказателства са нищо повече от емоционална обвързаност, което означава пристрастност и необективност. А истината, каквато и да е тя, е по-важна от всичко, включително и от нашите лични предпочитания и интуитивни догадки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kuzmo
Категория: Забавление
Прочетен: 652445
Постинги: 291
Коментари: 428
Гласове: 388
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930